— Орноз смята да се възползва от помощта на котела — прошепна Давид с несигурен глас. — Като нищо може да подпали дъските по палубата, не мислиш ли?
— Ако котелът гори денонощно, ще му е необходима цяла гора! Намираме се на пет дни от сушата, никога корпус не е поддържан загрят толкова дълго! Това е просто похват за освобождаване в случай на буря или пълно затишие, стратегия, която изобщо не превишава няколко часа… Опасявам се да не би ситуацията много бързо да стане непоносима. Пред нас витае или бунт, или ще ни обземе вълна от паника. Дечицата първи ще се огънат. Дано никой не се сети да предприеме серия от жертвоприношения на „морските богове“!
— Смяташ, че някои са способни да изхвърлят момиченцата през борда, за да умилостивят яростта на джуджетата?
— Струва ми се, че не е изключено.
Давид почувства как кожата му настръхва на приливи, мравки пролазиха по гръбнака му. Неочаквано си представи Тереза, сграбчена през кръста от разярени моряци и запокитена като дар на ордите от протегнати ръце. Подобна вероятност направо му уби апетита.
Към средата на следобеда той отиде да се присъедини към Орноз на неговия мостик. Капитанът го посрещна недружелюбно. Изглеждаше готов всеки момент да избухне.
— Остават ни утаечни сокове за още два дни — каза му с глух глас, — ако направя разпределение, мога да избутам и три. В такъв случай обаче маневрата ще се забави и ние ще изгубим в изминато разстояние това, което ще сме икономисали като хранителни припаси. Възможен е и друг трик: да използвам същевременно и едното, и другото — раздаване на храна, топлинен удар и така нататък. Не знам кое би било най-удачно. Нещо повече, когато съставяхме опис, забелязахме, че нашите въглища са пропити с влага. Вероятно някъде има просмуквания. Трудничко ще запалим котела. Само да ми падне тоя мръсник, дето си е направил майтапа да бута запасите ни!
Давид се върна обратно. Насред предната палуба се сблъска с Клитония. Циганката изглеждаше мрачна и замислена.
— Знаете ли? — запита го тя, загръщайки се зиморничаво в износената пелерина. И тъй като той кимна, тя продължи: — От няколко дни подозирах, че нещо такова ще се случи…
— Съмнявате ли се в някого?
— Не! Искам да кажа — за саботажа. Разчетох в дланите известието за неизбежна катастрофа, за корабокрушение. И ставаше въпрос точно за нас!
— Вие сте съвсем песимистична!
— Ами вие?
Той не намери какво да отговори,
Атмосферата на борда за миг се бе променила. Разделени на групички, членовете на екипажа мърмореха, оглеждайки пътниците с очи, натежали от намеци. Нещо се кроеше, назряваше криза, търсеща своята изкупителна жертва. Давид много скоро почувства, че и той също е сред заподозрените. Сирс, която знаеше как да се превръща в невидима, когато това се налагаше, се опита да долови брожението по коридорите.
— Те се страхуват! — заяви тя. — Хвърлят вината върху нас. Някои започват да раздухват идеята, че капитанът се е оказал недалновиден и че повече не владее положението. Други хитри дяволчета смятат, че по-добре би било да се направи завой и да се пресече пътят на насрещен кораб, за да поискаме помощ от него. Някакъв старши моряк пък подхвърли мисълта да използваме ловкините на бисери като разменна монета и да ги предаваме на джуджетата една по една…
— Сериозно?
— Не знаеш ли? Гномовете ненавиждат момиченцата. Ловът на бисери вече е спомогнал за образуването на ракови тумори у много от тях. Предполагам, че те няма да имат нищо против да им отвърнат със същото. Бихме могли да си представим цяла разменна търговия — например по едно девойче на всеки десет километра.
Давид се запита дали младата жена се шегуваше, или идеята наистина си пробиваше път в съзнанието й. И тъй като бе склонен да повярва в последната хипотеза, предпочете да сменят темата на разговора.
— Кога Орноз ще запали огнището?
— Утре, без съмнение. Разпределението на порции вече снижи скоростта ни с трийсет процента. Ще се опитам да намеря оръжия: ако се стигне до бунт, по-добре е да имаме с какво да отвърнем.
Нощта се оказа адски дълга. На зазоряване ходът на кораба бе намалял още, докато плясъците на дланите по него, напротив, бяха станали още по-звучни. Колкото до издърпването на корпуса, то се бе превърнало в последователни и изключително неприятни разтърсвания. Плавателният съд вече не се плъзгаше, той направо се тресеше на място. Изпаднала в лошо настроение, мадмоазел беше решила да отложи ловната кампания. Клитония и Жорж-Юбер пък не смееха да снемат никакви отпечатъци.
Капитанът бе наредил да изкъртят част от палубата. Давид наблюдаваше как дъските на великолепния паркет чезнат една след друга, като този път не ставаше въпрос за восък или за почистване. Към десет часа мирис на дим се просмука във въздуха и стълб сажди бликна от твиндека, посипвайки се на интервали по люковете, сякаш първи разгаряния на огън.