Криво-ляво Давид и циганката успяха да съберат дрехите си. Коридорчето се оказа свободно, бъчвата бе избила един илюминатор и изчезнала в празното. Несвързани ревове се носеха от всички страни, крясъци на ярост или на паника. И младият мъж си помисли,,че предвиждането на Тереза е било правилно. Горещият корпус въобще не впечатляваше джуджетата, сега вече те здравата го разклащаха настрани от борд до борд. Сирс и Жорж-Юбер се бореха с трусовете на пода и, вкопчили се в медните перила, се опитваха да стигнат до палубата. Навън суматохата беше в разгара си. Лазещ на четири крака по юта, капитанът обсипваше с ругатни изтръпналите от ужас матроси, които се блъскаха край заслона, за да успеят да се напъхат в някоя от спасителните лодки.
Една от тях се пръсна под тежестта на тълпата, която я изпълваше, и като камък се стовари право върху пигмеите, размазвайки десетина на място. Давид зърна как открилата се при падането цепнатина се затвори за няколко секунди подобно рана от повърхностно одраскване. Полутичащ, полупълзящ, той се повлече към котелното на задната палуба. Леговището бе такова, че човек като нищо можеше да изхвърчи през борда при най-малкия напън. Орноз му се притече на помощ, протегнал му широката си мазолеста длан. Едва в този момент младежът забеляза, че от фланговете се надигаха истински димни стълбове.
— Тръскаха ни като слива и в крайна сметка прекатуриха котела! — изкрещя му капитан Орноз. — Жаравата се пръсна през всички люкове и сега огънят е плъзнал по твиндека.
Не успя да каже повече, защото рязък тласък откъм кърмата го подхвърли нагоре, преобръщайки го презглава. Вкопчил се в едно въже, Давид видя как спътниците му залитат по палубата. Изтръгнатите от предния ден дъски бяха отворили опасни пролуки в настилката паркет, така излъскан по-рано, и всяка фалшива стъпка можеше да ги тикне с челото напред в някоя от зейналите дупки. В другия край на кораба мадмоазел събираше сирачетата, като не преставаше да притиска до хилавата си гръд коженото ковчеже, в което бе скътала цялата жътва от бисери, за които „носеше отговорност“. При всяко остро извиване момиченцата се завъртаха около себе си, сякаш бяха кегли, и надаваха писъци на хванати в капан мишлета. С голяма мъка гувернантката успя да им намери място в една лодка. Напречните разклащания подмятаха спасителните черупки като махало и в същото време правеха невъзможна каквато и да е маневра по спускането им. И лодките продължаваха да стоят в първоначалното си положение, трагично увиснали на своите греди — люлки, излезли като че ли от някой кошмар, чиито кошове заплашваха всеки момент да разкъсат въжетата.
Младежът приклекна и се помъчи да открие Тереза сред разбушувалата се бъркотия от ръце, мъртвешкобледи лица и надигнати поли, ала нов удар го запрати в перилата на капитанския мостик. Натъртил ребрата си, той изрева от болка.
Гъст димен облак блъвна от бака, потапяйки гувернантката и нейните възпитанички в спираловидни разплуващи се валма от гъбеста чернилка. „След трийсет секунди всички ще бъдат задушени!“ — помисли Давид, борещ се да заеме вертикална позиция. Ръката на Сирс се вкопчи в рамото му. Инстинктивно той хвана през кръста младата жена и я издърпа на юта. Дясната й вежда беше разцепена, кръв заливаше половината от лицето й. Тя му извика нещо, което така и не разбра. Вятърът поваляше дима и го духаше право насреща им. Торнадо от огнени езици се изви, облиза дрехите им, после се отдръпна, оставяйки след себе си множество тлеещи кратери.
— Трябва да слезете! — изкрещя капитанът. — Слизайте бързо!
Сочеше им люка, водещ към старата офицерска столова. Те нахълтаха вътре с главите напред, останали без дробове.
— Ами къде е Клитония? — запита Давид, като едва дишаше.
Сирс неопределено махна с ръка.
— Беше зад мен, с Жорж-Юбер. Сигурно ще дойде…
— Оттук! — развика се капитанът. — И побързайте, дяволите да ви вземат!
Бе извадил изпод своята риза ключ и се мъчеше над голям катинар, бранещ достъпа към някаква каюта. Давид хапеше бузите си. Клитония все така не идваше. За секунда си призна, че не беше възможно Сирс да се е възползвала от димната завеса, за да ликвидира онази, която още отначало подозираше в шпионаж за Пазителите на Словото. Благодарение на суматохата щеше да е достатъчен само един удар в тила, само едно препъване, един неочакван тласък… Образите се нижеха в съзнанието му, а от тях дланите му се вледеняваха. Най-накрая изсеченото като че с нож лице на циганката се появи в очертанията на люка. Саждите бяха нашарили скулите й с причудливи татуировки.