Зад него Тереза комай имаше треска. Трепереше и се гушеше като смръзнало се животинче. Нощта падаше отново, а с нея — и температурата. Бронята на доспехите бе ледена. Съществуваше, разбира се, система за вътрешно отопление, но указанията уточняваха, че включването й претоварвало много енергийните възможности на спасителния костюм. Така че Давид се въздържа да я използва, улеснен допълнително от медната стрелка, която сега леко докосваше цифрата 48.
Не издържайки повече, той коленичи с калъпа. заключи съединенията и отпусна тила си в облегалката за главата, закрепена в дъното на шлема.
Два пъти бяха спирали, за да се хранят по начина. по който момиченцето беше предложило, но Давид имаше все по-големи затруднения с всмукването на питателната кашица. Може би нещо задръстваше тръбичката. Вероятно някакво втвърдило се съсирено вещество. Не бе посмял да сподели това със своята спътница. Във всеки случай хранителните припаси скоро щяха да привършат, тъй като провизиите бяха предвидени само за ЕДИН-ЕДИНСТВЕН човек. Преди да потъне в небитието, той отново си представи огромната бронзова статуя, наполовина погълната от мочура. Сирс? Клитония? Орноз? Жорж-Юбер? После тъмнината нахлу в съзнанието му, вцепенявайки всякаква проява на разум.
Когато се събуди, с ужас установи, че в своето изтощение предната вечер бе забравил да прекъсне електрическото захранване. Цяла нощ батериите бяха работили и въртели мотора на бавни обороти почти осем часа. Осем часа безвъзвратно пропиляна енергия! Психическата му устойчивост бе толкова лабилна, че той се разхлипа като дете. Разказа за случилото се на Тереза, която се помъчи да го успокои, доколкото можеше.
— Остават четирийсет часа! — обясняваше му. — Та това е цяло денонощие и три четвърти! Няма да имаме нужда от толкоз! Сигурна съм. че преди обяд ще се появи земя! Ще видиш: тогава ще можем съвсем спокойно да изтичаме до тоалетната; дори ще сме склонни да повярваме, че пътуването е било приятно!
Тя едва беше довършила мисълта си, когато юмруците на джуджетата заваляха по доспехите, изпълвайки вътрешността им с непоносимото думкане на барабан. Придвижването продължи — монотонно, отчаяно. Те напредваха — необичаен зародиш от плът, полюлявана и съзряваща в брониран корем, — мъж и жена, възрастен и дете, някогашен старец и съвсем младо момиче…
Ръждата, която сега покриваше шарнирите по скафандъра, обезпокоително забавяше движението. Механичните крака вече се спускаха сред многогласен концерт от пронизителни скърцания.
Когато денят взе да преваля, Тереза нададе дрезгав вой и започна да жестикулира, сякаш коило змии се бе излюпило точно насред бронята. На въпросите на Давид отвърна само с джафкане, подскоци и сълзи. Най-сетне от устните й, деформирани от болката, се изтръгна една думичка: „Спазъм!“
Младежът блокира машината, която цялата се тресеше. понеже момичето се мяташе като риба, и завъртя манивелата, за да спусне седалката.
— Къде те боли?
— На… На бедрото… Там… Подуло се е!
— Опитай се да изпънеш максимално крака си. Но по-лесно бе да се каже, отколкото да се направи. Той издърпа дясната си ръка назад и напипа с длан нежната кожа. Започна методично да я разтрива. Чувстваше под пръстите си издутината млади и втвърдени мускули, гърчовете на сухожилията. Тереза скърцаше със зъби, като блъскаше главата си в задния клапан. Уплаши се да не би тя да загуби присъствие на духа, да избие резето за сигурност и да изскочи навън, та да се избави от невероятната поза, в която бе принудена да седи повече от трийсет и три часа. Ала момиченцето смогна да се овладее, задоволявайки се да впие нокти в гърба на Давид.
— Сега е по-добре — простена след четвърт час масаж, — вече ме боли по-малко…
В момента, в който произнасяше последните думи, сноп искри освети вътрешността на скафандъра и в лявата си ръка младежът усети мощно електрическо изпразване. Ужасена, Тереза изпищя и захапа дланта си — при нея това означаваше, че е силно смутена. Давид не смееше повече да помръдне. Успя да открие един наполовина стопен кабел, който висеше от дясната страна на доспехите, извил се досущ като овъглено гумено змийче. И въобще не бе нужно да е посветен, за да разбере какво се е случило. Ръкомахайки, сякаш обладана от зъл дух, ловкинята беше сритала електрическата инсталация и изтръгнала захранващите проводи, осеяли механичното устройство. Студена пот изби по челото му. Той напъха глава в шлема, потърси с поглед медната стрелка. Цифрата го удари в стомаха със силата на боксова ръкавица: 10 ЧАСА! Късото съединение беше извадило от строя батерия! Значи оттук нататък скафандърът разполагаше с автономия само за десетина часа… Шестстотин нещастни минути, за да достигнат до сушата! Един вид милостиня, предизвикателство… Младият човек съобщи новината на момиченцето, което се сви като охлюв.