— Е, добре, момчета. Отстъпете назад за малко. Още. Така. Не мога да не ви покажа. Само веднъж. Хм, макар че е по-добре само да ви донеса храната. Не, не, ще ви покажа. Какво щастие, че най-после можем да използваме всички тези неща!
Джерард се усмихна окуражително. Джуджето свали връзката ключове от колана и избра едно много мъничко ключе с многобройни сложни ръбчета. Вмъкна го в една от пръчките, но отвътре Джерард не можеше да види къде е ключалката. Джуджето завъртя ключето и цялата решетка затрака, задрънка, зажужа, зазвъня и засъска.
— Готово! — Джуджето дръпна пръчката и част от решетката се отвори, завъртайки се на невидими панти.
Момчетата пристъпиха напред, но джуджето бързо блъсна вратата и я затвори.
— Нямаше да ми е толкова интересно, ако не се бяхте опитали да избягате! — изкиска се то и се накани отново да закачи връзката на колана си.
Джерард се хвърли напред, мушна ръка между пръчките и сграбчи връзката. Тя се изплъзна и ключовете звъннаха върху камъните на пода. Саймън успя да ги грабне преди джуджето.
— Хей, какво правите? Не е честно! — извика джуджето. — Върнете ми ги! Веднага!
— Как ли пък не! — поклати глава Саймън.
— Трябва да ми ги върнете. Вие сте затворници. Не може да държите ключове.
— Няма да ти ги върнем! — изсмя се Джерард злорадо.
Джуджето изпадна в паника. Изтича към изхода на залата и закрещя.
— Стража! Насам! Бързо! Затворниците бягат!
Нямаше никой. Джуджето се врътна, дотича до клетката и впи поглед в Джерард и Саймън.
— Да не сте посмели да мръднете!
После то се втурна отново към изхода и завика стражите.
Саймън нагласи ключето в ключалката, завъртя го и двамата изскочиха от клетката.
— По-бързо! Джуджетата идват!
— Трябва да вземем и Мелъри. — Джерард посочи стъкления сандък.
— Нямаме време. После ще се върнем за нея.
— Почакай, имам идея. Да се скрием тук. Те ще помислят, че сме избягали и ще хукнат да ни търсят.
Саймън нервно замята ръце.
— Къде да се скрием?
— На покрива на клетката. — Джерард погледна сребърния капак, покатери се на върха на близката купчина скъпоценни камъни и оттам се прехвърли върху клетката. — Идвай и ти! По-бързо!
Саймън не успя да се качи и увисна. Джерард го изтегли и двамата тъкмо се проснаха върху сребърния капак, когато джуджетата нахлуха в залата.
— Няма ги тук! — възкликна едно рошаво джудже с червени очи. — Няма ги и в коридора, няма ги и в съседните зали.
— Да отвържем кучетата. Те ще ги намерят.
— Кучета? — пошепна уплашено Саймън, докато джуджетата топуркаха на кривите си къси крака към коридора.
— Какъв е проблемът? — усмихна се Джерард, въодушевен от успеха на своя план. — Ти обичаш кучета.
Саймън го изгледа гневно и скочи на земята право в една купчина хематити. Камъните се разпръснаха, той се наведе, взе един и го сложи в джоба си.
— Престани да вдигаш такъв шум! — изсъска Джерард и се опита да слезе внимателно, но едва не прекатури огромния букет от диамантени рози.
Двамата коленичиха до стъкления сандък и с голямо усилие успяха да отворят прикрепващите скоби, после махнаха капака. Чу се съскане, сякаш отвътре излиташе невидим газ. Мелъри не помръдваше.
— Мелъри, събуди се! — Джерард дръпна ръката на сестра си. Беше безжизнена и щом я пусна, тя се свлече обратно.
— Дали не трябва някой да я целуне? — обади се Саймън. — Като Снежанка.
— Това е ясно като бял ден! — Джерард се ядоса, че не се сети пръв за Снежанка. Не можеше да си спомни дали в справочника за духове пишеше нещо за целуване, но там май нямаше нищо и за стъклени сандъци. Той се наведе и бързо докосна с устни бузата на Мелъри. Тя не реагира.
— Трябва да направим нещо — засуети се Саймън. — Нямаме никакво време.
Джерард сграбчи една къдрица на сестра си и я дръпна с всички сили. Тя простена и клепачите й трепнаха. Момчето въздъхна с облекчение.
— Махнете… се… от… мене — промърмори Мелъри и опита да се обърне настрани.
Джерард взе сабята от ръцете й и я остави на пода. После се обърна към Саймън:
— Помогни ми да я изправим. — Той хвана сестра си и опита да я вдигне, но тя се изплъзна и пак се свлече в сандъка.
— Хайде, Мел! — викна той в ухото й. — Ставай!
Саймън потупа бузата й. Мелъри леко отвори очи и го погледна замаяно с невиждащ поглед.