Тя стискаше шишенцето толкова силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Капачката излетя и падна на пода.
Хоук вдигна капачката с едно плавно, бързо движение. Той бе забелязал тъгата и… смелостта… в изражението на Ейнджъл и се питаше какви мисли я караха да се чувства толкова нещастна.
„А може би тя просто се преструва, че е тъжна и решителна? Дали пък не е успяла в онова, в което останалите жени се провалиха, и не е намерила Ахилесовата ми пета? Дали някак си не е успяла да долови, че не уважавам нищо на тази земя, освен смелостта, която се изисква, за да може човек да се измъкне от дълбоките дупки, в които го е захвърлил животът?“
— Благодаря — каза Ейнджъл, докато поемаше капачката от Хоук.
— Отдавна ли живееш с Дери? — попита той.
— От три години.
Тя изсипа едно хапче в дланта си.
— През лятото и по празниците — каза Хоук.
Нещо в тона му я накара да вдигне рязко глава. Русата й коса се нави около гърдите й, в рязък контраст с черната коприна.
— Дери не ти ли е казал? Ние почти сме отгледани заедно.
— Да, каза ми. Колко удобно.
Ейнджъл сви рамене.
— Семействата ни живееха врата до врата през лятото, а бащите ни бяха като братя, въпреки че не бяха кръвни роднини.
— И въпреки това ти живееш в Сиатъл през по-голямата част от годината?
— Аз съм американска гражданка.
— Това ще се промени, когато се омъжиш за него.
— За кого да се омъжа? — попита изненадано Ейнджъл.
— За Дери — отвърна Хоук, като я наблюдаваше с хладните си кафяви очи.
Тя му отговори точно така, както беше очаквал — отрече да има връзка с Дери.
Докато Ейнджъл поклащаше отрицателно глава, от косата й се надигна едва забележим аромат, който достигна до ноздрите на Хоук. Той вдъхна дълбоко. Желание премина по тялото му, но той не го показа. Мъж, който показваше, че има нужда от жена, беше просто глупак.
Хоук не бе проявявал такава глупост от осемнайсетия си рожден ден.
— Аз съм като сестра за Дери — обясни Ейнджъл.
— Във всичко, но не и по кръвна линия — каза той, без да й повярва.
— Точно така. С Дери сме едно семейство.
Тя му обърна гръб и сложи хапчето до чашата с вода. След това се обърна отново и погледна тревожно към коридора.
— Той е добре — каза Хоук. — Пък и какво толкова може да му се случи в тоалетната?
— Ще се изненадаш, ако знаеше.
Ейнджъл се усмихна сухо при спомена за собствената си несръчност преди три години, когато за първи път бе решила да прояви независимост и бе влязла с патериците в тоалетната. В крайна сметка се беше наложило Дери да влезе при нея, за да я вдигне.
Тя винаги се бе радвала, че Дери не се беше разсмял, а бе проявил загриженост, когато я бе намерил на пода на тоалетната. За щастие, случката бе наранила единствено гордостта й, при това не твърде много, тъй като Дери й беше помогнал, без да прави обидни забележки.
Хоук забеляза едва доловимата усмивка по лицето на Ейнджъл и се зачуди колко ли пъти Ейнджъл и Дери се бяха забавлявали под душа или във ваната. „Да — помисли си той, — има доста забавни начини нещо да се случи в тоалетната.“
Ако продължеше да мисли за това, възбудата му щеше да стане очевидна и затова той насочи мислите си другаде с онази самодисциплина, която някога го беше направила един от най-добрите автомобилни състезатели, а сега му помагаше да бъде безкомпромисен бизнесмен.
— Искаш ли да проверя какво става с Дери? — попита Хоук. Тонът му беше делови, но очите му бяха потъмнели и бяха станали почти черни.
Ейнджъл се поколеба.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против? — попита тихо тя. — Първите няколко пъти е доста трудно човек да се справи с патериците.
Хоук се обърна и тръгна по коридора, като мислено се съгласи с Ейнджъл по отношение на патериците. Той самият се беше видял принуден да ги използва на два пъти, всеки път след катастрофа по време на състезание. Веднъж му се беше наложило да ходи с патерици в продължение само на няколко дни. Втория път обаче беше прекарал цели деветнайсет седмици на патерици.
В коридора Хоук срещна Дери. Младежът се изненада.
— Толкова много ли се забавих? — попита Дери.
— Според мен не, но Ейнджъл малко се притесни.
— Ейнджъл? А, Енджи — Дери изглеждаше неуверен в продължение на няколко секунди, след което добави: — Тя не обича да я наричат Ейнджъл.
— Знам.
— Тогава защо…
— Ще свикне — каза Хоук и обърна гръб на Дери. — Също както аз свикнах да ме наричат Хоук.
Глава 4
Хоук и Дери се върнаха мълчаливо в кухнята, където ги чакаше Ейнджъл. Когато видя Дери, на лицето й се изписа облекчение. Тя му подаде хапчето и чашата с вода.