Лявото ъгълче на устата на Хоук се изви нагоре.
— А ти? Ти кога ще си платиш?
Ейнджъл сведе поглед и така прикри спомена, който замъгли погледа й.
— Вече съм си платила.
Хоук се поколеба дали да не я попита какво имаше предвид. Изчака малко, но тя не вдигна очи. Хоук сви рамене и реши, че думите й бяха поредното грациозно измъкване. Насочи вниманието си към въдицата, вдигна я бързо и силно, след което отново я пусна.
Ейнджъл остана да го наблюдава известно време, като оценяваше сръчността му. Освен очевидната мъжка сила, той притежаваше и отлични рефлекси.
— Роден си за рибар — каза тя най-накрая. Тонът й показваше, че това не беше комплимент, а факт.
Хоук погледна към нея, но Ейнджъл се беше навела над кутията с такъмите и си избираше кукичка. След малко и нейната въдица беше готова и тя пусна стръвта във водата.
Известно време цареше мълчание нарушавано само от вибрациите на кордите при отпускането им.
Внезапно върхът на въдицата на Хоук се потопи дълбоко във водата, потрепна и отново се потопи.
— Хванал си нещо — каза Ейнджъл, намота бързо кордата си и остави въдицата си встрани. — Дръж върха на въдицата нагоре!
Хоук погледна мълчаливо към гъвкавата пръчка. Да се държи върхът й в изправено положение, беше невъзможно.
Ейнджъл сякаш прочете мислите му и се озова до него.
— Сложи лакти върху бедрата си — нареди тя. Хоук я послуша, дръжката на въдицата се озова почти успоредно на тялото му и върхът все издигна нагоре.
— Добре — каза Ейнджъл. — Сега поддържай натиска, докато навиваш кордата. Бавно и спокойно. Тази треска няма да ходи никъде, освен в нашия тиган.
— Сигурна ли си, че е треска? — попита Хоук, повдигайки въпросително вежди.
— Разбира се, че съм сигурна — отвърна уверено Ейнджъл. — Не се бори много.
Хоук погледна към трептящия връх на въдицата и усети как животът на рибата трепти през дланите му и стига до мускулите на ръцете му.
— Не се бори ли? — попита сухо той.
— Не. Почакай само да хванеш някоя сьомга с тази въдичка — каза Ейнджъл с изпълнен със спомени тон. — Тогава ще разбереш какво означава да държиш в ръце изгрева и светкавиците.
Ейнджъл не забеляза бързия поглед на Хоук, нито изненадата, която се изписа за миг върху лицето му. Вълнението и доволството й бяха видими като слънчевите лъчи, които се отразяваха от спокойната водна повърхност. Независимо от всичко, което мислеше за Ейнджъл, Хоук реши, че тя истински се наслаждаваше на риболова.
След това се запита дали тя влизаше и в леглото със същата страстна искреност, която влагаше в риболова.
Въдицата подскочи в ръцете му и затрептя.
— Дръж върха нагоре!
Ейнджъл се наведе през перилата и се опита да види рибата, която Хоук беше уловил.
— Тази риба току-що натежа с пет килограма — каза с изненада Хоук.
Сякаш в потвърждение на думите му, въдицата се изви в обратно U.
— Такава е треската — каза през смях Ейнджъл. — Забелязала е лодката и е разперила перки, за да те затрудни в изтеглянето. Сбогом, спокойствие. Имаш чувството, че вадиш циментово блокче, нали?
Хоук изсумтя и продължи да навива кордата, докато малко под повърхността не се появи една дълга, удивително тясна сянка. Страничните й перки бяха разтворени широко.
Ейнджъл мина покрай Хоук и взе мрежата, която се намираше на полицата до вратата на кабината. След това се наведе през перилата и сръчно улови треската с мрежата.
— Подай ми чука, ако обичаш — каза Ейнджъл. Хоук погледна, накъдето му сочеше Ейнджъл и видя нещо, което приличаше на дръжка на къса брадвичка. Подаде го на Ейнджъл.
Тя уби рибата с един-единствен удар. Гримасата на лицето й показа на Хоук, че тази част от риболова не й беше приятна.
— Можеше да я хвърлиш в кутията и да я оставиш да си умре — отбеляза той.
— Не мога да понасям звука от мятаща се на сухо риба — призна тя.
— Мекосърдечна ли си, Ейнджъл? — подхвърли саркастично Хоук.
— Не съм по-жестока, отколкото ми налагат обстоятелствата.
Тя извади чифт клещи от джоба си, хвана с тях треската за долната устна и я извади от мрежата.
— Зъби — каза кратко Ейнджъл.
Един поглед показа на Хоук, че челюстите на рибата бяха изпълнени с редица остри като игли зъби. Треската беше истински хищник.
Ейнджъл отвори кутията, пусна треската вътре и затвори капака. След това провери внимателно с пръст остротата на кукичката на Хоук, кимна и му даде знак да продължи.
Отново настъпи тишина. Ейнджъл улови втората риба, която се оказа грозна червена скална треска, тежка около един килограм. Когато Хоук посегна към мрежата, тя поклати глава.