Ейнджъл остана вкопчена в Карлсън, докато бурята не отмина.
Карлсън я остави внимателно да стъпи на кея и притисна главата й към гърдите си. Той знаеше, че всеки път, когато го видеше, Ейнджъл си спомняше за Грант Рамзи. Дори след смъртта си Грант стоеше между тях както по времето, когато бе бил между живите. Карлсън приемаше този факт, както приемаше лошия улов и силните бури. Някои неща просто не беше съдено да се случат.
За него Ейнджъл беше едно от тези неща.
— Ти как си, Енджи? — попита той.
Той подръпна нежно дебелата й плитка и си спомни за времето, когато очите й бяха блестели насмешливо, без мрачни сенки.
— Как е стъклото? — попита Карлсън.
— Изложбата във Ванкувър беше добра.
— Не, ти просто си талантлива.
Ейнджъл го погледна в очите и му се усмихна.
— Измислила съм толкова неща, които искам да направя — каза тя. — Едно от тях е „Черна луна“ и морето и сьомгата под тях като безмълвна сребърна буря. Мислиш ли, че това ще ти хареса?
— И още как, но не мога да си го позволя. Тази година бизнесът не върви добре.
Ейнджъл го изгледа шокирана.
— Това е подарък!
— Твоята усмивка е достатъчно голям подарък — каза тихо Карлсън.
След това той погледна над главата й към мъжа с леденостудените кафяви очи.
— Ти трябва да си Хоук — каза Карлсън.
Хоук кимна веднъж.
— Аз съм Карлсън.
Хоук пое подадената му ръка. Двамата се прецениха взаимно, като си стиснаха силно ръцете.
— Как е риболовът? — попита Карлсън.
— Ами… — започна Хоук.
— Не питай — прекъсна го Ейнджъл. — Ще се наложи хирургическа операция, за да отстраня Хоук от телефона, ако искам да уловя сьомга тази година.
Карлсън се усмихна и белите му зъби се откроиха на фона на мургавото му лице.
— Още не сте изпуснали нищо — каза той. — Пасажите едва сега идват.
Докато гледаше лицето на Ейнджъл, усмивката му изчезна. Под гладката повърхност на кожата й се криеха линиите и сенките на миналото, които оставаха незабележими за другите хора, но не и за него.
— Радвам се, че ме намери — каза Карлсън. — Утре сутрин тръгвам обратно. Дери каза, че ще отсъстваш пет дни. Той сам ли ще бъде довечера?
Ейнджъл кимна бавно.
— За известно време. Каза, че нямал нищо против. По-късно е поканил някакви свои приятели, с които ще играе карти, докато му се замъгли погледът.
Хоук долови емоциите в тона на Ейнджъл и това го подразни, също както го дразнеше и прегръдката, в която все още я държеше Карлсън.
— Днес е дванайсети, нали? — попита Хоук.
Карлсън кимна безмълвно.
— Има ли нещо специално в тази дата? — продължи Хоук. — За втори път чувам да я споменават с приглушен глас.
Погледът на Карлсън се промени и заприлича на черните скали, които се издигаха по брега на залива. Цялото тяло на едрия индианец предупреждаваше Хоук, че навлиза в забранена територия.
Хоук остана на мястото си, без дори да мигне. И преди беше заставал срещу едри мъже. На всичкото отгоре му беше омръзнало да гледа Ейнджъл сгушена в мощните ръце на другия.
Ейнджъл не обърна никакво внимание на Хоук и продължи да гледа Карлсън.
— Щом тръгваш веднага — каза тя, — уловът трябва да е добър.
— Не е зле. Отделих един усмивко, който ще опуша за теб и Дери.
— Какво е усмивко? — поинтересува се Хоук.
Карлсън му хвърли още един мрачен поглед. Хоук дори не трепна.
Карлсън осъзна с неохота, че Хоук нямаше да се остави да бъде сплашен с нещо друго, освен сбиване, а дори и да се стигнеше до това, едва ли щеше да отстъпи. При други обстоятелства Карлсън щеше да си направи удоволствието да провери що за мъж е Хоук, но не можеше да го направи точно днес, когато Ейнджъл се опитваше да се пребори със спомените.
Карлсън подозираше, че Хоук се интересуваше повече от жената, която се беше сгушила толкова доверчиво на гърдите му. Тази мисъл изкриви устните му в усмивка, която не беше нито приятелска, нито жестока.
— Усмивко — каза Карлсън с толкова плътен глас, че прозвуча като вода, разбиваща се в скали — е сьомга, която тежи повече от петнайсет килограма. Когато измъкнеш някоя такава, винаги се усмихваш.
Ъгълчето на устата на Хоук се изви нагоре почти неволно.
— Разбирам.
— Ще разбереш, когато хванеш такава риба. Всъщност ти усмихваш ли се някога?
— В момента се усмихвам.
Карлсън се разсмя.
— Ела за риба с мен, Хоук — предложи той. — В края на излета или ще бъдем приятели… или един от нас ще бъде мъртъв.
За миг Хоук остана загледан безмълвно в масивното тяло на индианеца, който стоеше толкова уверено на кея. След това протегна ръка, тъй като въпреки волята си беше започнал да харесва Карлсън.