— Ейнджъл? — каза Хоук, който се питаше какъв нов призрак беше разтревожил синьо-зелените дълбини на очите й. — Мога ли да направя нещо?
Тя премигна и го погледна. Той забеляза, че миглите й бяха дълги, изненадващо тъмни. Внезапно те се спуснаха надолу и я скриха от проницателния му поглед.
— Застани на руля — каза Ейнджъл с напрегнат глас. — Насочи носа към сушата и остави лодката да се движи бавно.
Когато усети промяната в движението на лодката, тя започна да спуска кордата във водата.
— Колко дълбоко ще пускаш? — извика Хоук от кабината.
— Дълбокомерът показва ли ти нещо?
Колебание, след което последва:
— Нещо на около четири клафтера, може би по-дълбоко. Мести се бързо.
— Тогава ще спусна едната въдица на около седем метра и половина, а другата на десет.
Когато прецени, че беше достигнала желаната дълбочина, Ейнджъл блокира макарата и пъхна дръжката на въдицата в държача на борда на яхтата. Известно време остана загледана във върха на въдицата. Той се поклащаше едва забележимо, ритмично, в такт с движението на лодката по неспокойната повърхност на океана.
След няколко минути и втората въдица беше спусната откъм десния борд. Ейнджъл застана неподвижно, след което сви рамене.
Тя сграбчи една дълга, по-гъвкава въдица и започна да рови в кутията със стръвта. След малко извади една муха, голяма колкото половината й длан. Ейнджъл я закачи за кукичката и отпусна кордата, докато голямата муха не затанцува над водата на около десет метра зад яхтата.
Въпреки че щяха да минат седмици, преди сьомгата да излезе да се храни на повърхността, все пак късметът съществуваше и не се знаеше кога можеше да я споходи.
— Аз ще поема руля — каза Ейнджъл, докато влизаше в кабината.
Хоук стана от седалката и мина край Ейнджъл. Докато си разменяха местата, тя долови отново аромата на смес от сапун, одеколон, топлина и мъжественост, която вече беше започнала да свързва единствено с Хоук.
Докато се обръщаше, за да седне зад руля, тялото й докосна тялото на Хоук. Въпреки че продължи само миг, контактът накара тръпка да премине по цялото й тяло. Тя затаи неволно дъх и застина на мястото си.
— Наблюдавай върховете на въдиците — каза Ейнджъл с твърде тих, почти дрезгав глас. — Трябва да свикнеш с движението им. Тогава вече ще можеш веднага да разбереш кога нещо се е променило, дали не си закачил някое водорасло, или пък си хванал сьомга или… Докато гледаше Хоук, гласът й заглъхна. Очите й бяха също толкова зелени и неспокойни като морето.
— Разбираш ли? — попита дрезгаво Ейнджъл.
Устните на Хоук се раздвижиха, напрежението в тях изчезна и премина в обещание за чувственост, което бе потвърдено от горещите кафяви дълбини на очите му.
— Да — измърмори той. — Разбирам. И това си беше самата истина.
Хоук не говореше за движението на пасажите от херинги, а за копнежа, който придаваше на очите на Ейнджъл замъглен зелен цвят и видимо засилваше пулса й.
Преследването беше към своя край. Скоро и последните опити за измъкване щяха да свършат и тя щеше да се озове задъхана и изтощена в ръцете му.
Хоук се обърна и излезе на кърмата да наблюдава въдиците, които подскачаха над водната повърхност, блестяща под лъчите на слънцето.
Той обаче си мислеше за един друг танц, за бавното търкане на плът в плът, за страстта от допира до гладка кожа и течните, ритмични вълни на насладата.
Скоро.
Ейнджъл погледна през рамо, но погледът й бе отправен не към въдиците, а към мъжа на кърмата. Той беше най-грациозният мъж, когото някога бе виждала. Движенията, които тялото му правеше, за да запази равновесие на палубата, я омайваха. Подобно на птицата, на която дължеше прякора си, Хоук беше невероятно бърз, движенията му бяха плавни и удивително завършени.
След известно време Ейнджъл си наложи да отвърне поглед. Напомни си, че Хоук е нищо не беше показал, че то привлича по същия начин, по който тя се чувстваше привлечена от него, телом и духом.
Кратките докосвания между тях можеха да бъдат обяснени с малкото пространство на яхтата или да бъдат приети като между приятели. Ейнджъл никога не бе виждала Хоук да я гледа по начина, по който Грант бе обичал да я гледа с любов и желание, които я оставяха без дъх.
Ейнджъл извика образа на розата в ума си. Имаше нужда от спокойствието, което той й осигуряваше.
Да прекара пет дни на яхтата с Хоук, щеше да й бъде трудно. Не беше необходимо да влошава още повече нещата и да постави и двама им в неудобно положение, като тича след Хоук като влюбена до уши хлапачка.