Преди Ейнджъл да успее да отвори уста, Хоук вдигна въдицата и дръпна рязко пръчката. Нищо не се случи. Върхът на въдицата се движеше с малки, подскачащи движения. Кордата се развиваше, а спирачката на макарата пищеше пронизително.
При нормални обстоятелства това би означавало, че някоя голяма риба е захапала стръвта и сега се опитва да се измъкне. Днес обаче показваше нещо много по-малко вълнуващо.
Ейнджъл видя един от мъжете, които се намираха в малка синя лодка на около двайсет метра от яхтата да се изправя и да маха с ръце, за да привлече вниманието й. Партньорът му се опитваше да навие кордата на въдицата си. Пръчката беше опъната толкова силно, че той едва я удържаше.
Ейнджъл измърмори нещо неразбираемо и включи двигателите на празен ход.
— Оплели сме се в неговата корда — каза тя. — Да го оставим да я навие и да се откачи.
Хоук преустанови опитите си да навие кордата. Оплетените корди се появиха над водата между двете лодки.
Течението отблъскваше двете лодки една от друга, но те оставаха свързани от изненадващо здравата корда и двете кукички, които се бяха закачили една в друга.
Мъжът в синята лодка полагаше всички усилия да се справи с кордата, но тя беше опъната твърде силно. Той задърпа, опитвайки се да се добере до кукичките. Течението, което разделяше лодките, беше твърде силно. Мъжът се наведе напред, докато едва не падна във водата. Не му достигаха само няколко сантиметра.
Той сви рамене, измъкна нож и преряза кордата на въдицата си малко над кукичката.
Ейнджъл гледаше с ужас движението на ножа. Тя знаеше, че когато кордата бъдеше прерязана, щеше да се изстреля назад, последвана от острата кукичка, която щеше да се забие в Хоук, който държеше въдицата.
Нямаше време за обяснения или предупреждения. Ейнджъл изскочи от кабината, с две крачки достигна до Хоук и се хвърли към главата му, за да защити очите му от кукичката, която летеше към тях.
— Какво по дяволите…! — каза Хоук, сграбчи машинално Ейнджъл и я притисна към себе си.
— Кукичката… — започна тя, докато придърпваше лицето му надолу към гърдите си.
След това болката я прекъсна.
Хоук мигновено осъзна какво се бе случило. Ръцете на Ейнджъл го пуснаха, но той продължи да я държи здраво, докато надничаше над рамото й.
Част от извитата стомана на кукичката беше забита в пуловера й. Останалата част се бе врязала в плътта й, близо до лопатката. Пред погледа му се появи една тъмночервена капка, която започна да нараства.
Хоук изруга, пусна Ейнджъл и измъкна джобно ножче. Нави кордата около пръста си и я преряза, без да упражнява и най-малкия натиск върху кукичката.
Когато Ейнджъл усети, че е свободна, понечи да тръгне към кабината.
— Не мърдай — каза рязко Хоук и я улови за ръката.
— Дрейфуваме.
— Аз ще се погрижа за това.
Хоук настани внимателно Ейнджъл в една от седалките на кърмата. След това започна да действа с плашеща бързина.
Вместо да се бави, като навива останалите две корди, той просто ги преряза. Миг по-късно изчезна в кабината и включи двигателите.
След няколко минути Хоук бе отвел яхтата до едно закътано местенце в североизточната част на залива и бе пуснал котвата. При друг човек подобна бързина би била самоубийствена, но за Хоук тя беше толкова контролирана колкото и стремглавото спускане на ястреб.
Той се върна на кърмата при Ейнджъл.
— Добре ли си? — попита я Хоук, докато гледаше лицето й, на което беше изписано напрежение.
Тя понечи да свие рамене. Движението накара кукичката да се забие по-дълбоко и тя направи болезнена гримаса.
— Ще живея — каза тя, като си пое внимателно дъх.
Хоук изруга тихо.
— Това е просто болка — каза тихо Ейнджъл.
Тя затвори за малко очи и използва съзнанието си, за да накара напрежението да напусне тялото й. Беше научила, че опитите да се пребори с болката само я засилваха. Ако човек приемеше болката, можеше по-добре да контролира реакциите си. Когато бе научила това, Ейнджъл бе намерила смелостта да живее без лекарства и да ходи без бастун.
Когато отвори отново очи, погледът й беше ясен и не показваше страх от болката.
— Да видим какви са пораженията — каза тихо тя.
Хоук присви очи.
— Ако, разбира се, нямаш нищо против — добави Ейнджъл, когато забеляза реакцията му. — Ако нещо те притеснява, мога да се обадя на Карлсън.
Докато говореше, Ейнджъл погледна към рибарското корабче, което беше закотвено на неколкостотин метра от тях.