Хоук се беше втренчил в лицето й и не можеше да повярва, че тя беше толкова спокойна. Ако не беше видял кръв под пуловера й, поведението й по никакъв начин нямаше да му подскаже, че в плътта й е забита рибарска кукичка.
Хоук мрачно призна факта, че Ейнджъл беше актриса, достойна за всяка сцена на света.
— Виждал съм и по-лоши наранявания — каза рязко той.
Хоук последва Ейнджъл в кабината и запали всички лампи. Когато се обърна, тя вече бе седнала с гръб към най-силния източник на светлина.
Хоук коленичи до нея. Когато видя кръвта, която се процеждаше през пуловера й, той стисна силно устни. Хоук внимателно повдигна пуловера над кукичката и успя да не упражни натиск върху металното острие.
Онова, което видя под пуловера, го накара да изругае тихо. Кукичката беше дълга почти колкото палеца му. Той не виждаше нито върха й, нито разклонението, което имаше за цел да й попречи да излезе, когато се забиеше в плът.
— Влязла е с разклонението, нали? — попита Ейнджъл.
Единствено лекото треперене на гласа й издаваше колко силна болка изпитваше.
— Да.
Тя се раздвижи, сякаш искаше да съблече пуловера си.
— Недей, Ейнджъл. Виждам достатъчно.
— Ако не е влязла под твърде остър ъгъл, можеш да натикаш разклонението, да го отрежеш и след това да извадиш кукичката — каза Ейнджъл. — В противен случай ще се наложи да разрежеш плътта, за да освободиш разклонението.
Думите й изразяваха точно онова, което си мислеше и Хоук.
— И в двата случая ще боли много — каза той.
— Тогава ще чуеш как екскурзоводката ти пищи и ругае и изобщо се излага.
Хоук не каза нищо и Ейнджъл се обърна да го погледне в очите.
— Това е само болка, Хоук. Минава.
— Мога да те заведа при лекар.
— Защо? Твоите ръце са по-бързи от ръцете на който и да било лекар, който някога ме е лекувал.
— Ейнджъл…
— В кутията с рибарските принадлежности има необходимите инструменти. Ако не искаш да го направиш, обади се на Карлсън. Той и преди ме е чувал да крещя.
Хоук се поколеба, защото му се искаше да попита защо Карлсън бе чувал Ейнджъл да крещи от болка. Сега обаче не беше подходящият момент за такива въпроси.
Той изруга тихо и отиде до кутията с рибарските принадлежности. Там намери секач и пинсети и ги взе. След това се върна в кабината, поля инструментите с алкохол и се приближи до Ейнджъл.
— Готова ли си? — попита я Хоук със спокоен глас.
— Почакай малко.
Ейнджъл затвори очи и си представи цветове, които бяха толкова прекрасни, че не можеха да бъдат описани, толкова чисти, че не можеха да бъдат истински.
— Сега — прошепна тя и започна мислено да дава имена на цветовете.
Хоук натисна кукичката, докато тя завърши плитката си извивка в плътта на Ейнджъл, след което отряза разклонението и измъкна остатъка от кукичката с едно бързо, рязко движение.
Ейнджъл издаде тих, болезнен звук.
Хоук хвърли окървавената кукичка в кутията, уви ръце около ръцете на Ейнджъл и огледа раната на златистата й кожа.
— Готово!
— Благодаря ти — каза Ейнджъл с разтреперан глас.
Тя въздъхна дълбоко.
— Кога за последен път са ти били инжекция против тетанус? — попита я Хоук.
— Не ходя за риба с ръждясали кукички — отвърна обидено Ейнджъл, чието дишане бе започнало да се нормализира сега, когато металното острие беше извадено от тялото й. — Както и да е, в това отношение няма проблем. В кутията има антибиотичен разтвор, който би трябвало да предотврати инфекцията.
Хоук се поколеба.
— Можеш ли да раздвижиш малко лопатките си?
— Защо?
— Изтекоха само около шест капки кръв. Това не е достатъчно да се прочисти най-дълбоката част на раната.
Ейнджъл раздвижи бавно лопатките си. Пуловерът й се плъзна надолу по гърба й. Тя хвана ръба му и го съблече с едно нетърпеливо движение.
Хоук затаи дъх, когато видя копринената кожа на Ейнджъл. На гърба й се виждаха две ярки капчици кръв, по една на всяка от раните, оставени от кукичката. Въпреки движението, не изтече повече кръв.
— Ще те заболи — предупреди я Хоук.
Той плъзна едната си ръка около кръста на Ейнджъл, а другата малко над гърдите й и се наведе над гърба й. След това засмука силно едната рана, а след това и втората.
Ейнджъл си пое рязко дъх, но нито помръдна, нито възрази нещо. Интимността на допира я накара да остане неподвижна. Устните му трябваше да й причинят болка, но тя усещаше само топлината и силата му.
За миг, преди Хоук да отлепи устни, на Ейнджъл й се стори, че устата му става по-мека и я гали.
— Добре ли си? — попита я Хоук.
Гласът му прозвуча дрезгаво в странната тишина, която беше настъпила в кабината.