Внезапно Хоук даде воля на яростта, която бе почувствал, когато бе осъзнал, че Ейнджъл бе продала девствеността си на мъж, който не я искаше.
— Какво очакваше от мъж, с когото спиш за пари? — каза той.
Ейнджъл не каза нищо и понечи да излезе навън. Хоук я сграбчи за китката.
— Стига преструвки, Ейнджъл, бебче — каза той. — Ти искаш да получиш своята четвърт от продажбата на земята и си решила да си я осигуриш по възможно най-стария начин. Изборът си беше твой. Ако ме беше попитала, щях да ти кажа, че е безполезно. Нищо не може да ме накара да купя Ийгъл Хед, освен качеството на самата земя.
— Аз не искам Ийгъл Хед да бъде продаден — каза Ейнджъл с лишен от емоции глас. — Дери го иска.
Тя погледна Хоук в очите. Нейните бяха твърде тъмни, за да бъдат наречени зелени.
— Дължа на Дери повече, отколкото мъж като теб може да разбере — каза спокойно Ейнджъл. — Когато земята бъде продадена, Дери ще получи цялата сума. Цялата. Ти обаче не можеш да повярваш това, нали? Изборът си е твой, Хоук.
Ейнджъл погледна ръката, която държеше китката й. Когато заговори отново, гласът й беше напълно спокоен, безчувствен, категоричен.
— Пусни ме.
Хоук остана загледан в нея известно време, след което я пусна. Когато тя излезе и затвори вратата след себе си, на него му се прииска да тръгне след нея, да я прегърне и да прогони празнотата от погледа и гласа й.
В този миг той осъзна, че искаше да й вярва, че искаше да повярва, че тя не бе имала някаква скрита причина да му се усмихва, да говори с него, да бъде с него, да копнее по него.
Тогава Хоук се наруга мислено, както никога не се беше ругал.
„На осемнайсетия си рожден ден научих всичко, което трябваше да знам за жените. Оттогава урокът неведнъж е бил потвърждаван. Едва ли съм чак толкова глупав, че да имам нужда от нов опреснителен курс сега, когато съм на трийсет и пет. Това, че Ейнджъл не ме излъга, че е девствена, не означава, че всичко друго, което ми е казала, е чистата истина.“
Хоук се претърколи и посегна към дрехите си и тогава забеляза кръвта на Ейнджъл по себе си. Усети как го обземат чувства, които успя да потисне почти мигновено, мразейки се дори за тази моментна проява на слабост.
Девствеността не означаваше нищо. Всички жени започваха по този начин. Просто на Ейнджъл й бе трябвало повече време, за да реши на каква цена да се раздели с нея.
„Но каква е цената й?“
Въпросът го разкъсваше, сякаш в тялото му бяха забити стоманени куки.
„Ако не е било за пари, тогава за какво? Какво каза тя за Дери? Че му дължала нещо…“
Той си спомни точните й думи: „Дължа на Дери повече, отколкото мъж като теб може да разбере.“
„Може би му дължи девствеността си? — помисли си с ожесточение Хоук. — Ниска цена в замяна на голяма продажба на земя?“
Устата му се изви в жестока гримаса. Ейнджъл го подценяваше, като мислеше, че той не разбира. Той разбираше прекрасно. И тя беше като останалите. Нищо ново.
И ако тази мисъл го караше да се чувства много ядосан, това си беше негов проблем. Достатъчно възрастен беше, за да знае, че не можеше да бъде иначе. Достатъчно възрастен беше, за да не се остави да бъде победен от една актриса с хубаво лице и тъжни зелени очи.
Разбитите парчета от увереността на Хоук се върнаха обратно по местата си и той се успокои.
Тогава звукът на включените двигатели го изненада отново. Той се облече бързо, отвори вратата, влезе в кабината и застана срещу Ейнджъл.
— Не е ли малко късно за риболов? — попита саркастично Хоук и посочи към звездите, които се виждаха през илюминаторите.
— Да.
Ейнджъл провери дали са включени бордовите светлини и поведе яхтата между множеството лодки, закотвени в залива. Когато излезе от залива, тя увеличи скоростта, но не чак толкова, колкото би си позволила през деня.
„Бягай! Отлети! Изчезни!“
Само че това бяха чувства. Реалността беше доста по-неприятна. Ейнджъл трябваше да се върне до река Кембъл, след това до къщата, а най-накрая и до стаята си.
Ейнджъл безмълвно се опита да се пребори с емоциите, които заплашваха да я разкъсат.
„Справяй се с всяка минута поотделно. Само тази минута. Само тази.“
— Съкращаваш пътуването ни, така ли? — попита я Хоук.
— Да.
— А какво ще стане с продажбата на земята на Дери?
Хоук забеляза чувствата, които се изписаха за миг върху бледото й лице. Това, че се беше оказал прав за цената й, го ядоса още повече.
— Какво става с всичко онова, което дължиш на Дери? — попита той.
— Ти или ще купиш Ийгъл Хед, или няма да го купиш.
— Нали не си забравила, че без обиколка сделка няма да има?
— Има и други водачи — отвърна Ейнджъл. Внезапно устните й оформиха саркастична гримаса, която наподобяваше тази на лицето на Хоук.