Там, където се намираха сега Ейнджъл и Хоук, проливът представляваше множество разклонения, които водеха между островите. В този лабиринт се изливаше силата на Тихия океан — сила, която се увеличаваше от скали, течения и стеснени участъци.
Някои от островите бяха големи, а някои бяха просто канари, заобиколени от скалисти рифове. Хоук знаеше, че дори с навигационна карта и при отлив през деня щеше да му бъде трудно да премине между препятствията, поставени от скалите и водата.
С наближаването на тъмнината и прилива управляването на яхтата щеше да изисква същите умения както управляването на състезателен автомобил със счупена китка.
Бе правил това веднъж, на младини, когато не го бе интересувало дали ще живее, или ще умре. Не беше преживяване, което му се искаше да повтори.
Ейнджъл обаче изглеждаше напълно уверена. Тя напомняше на Хоук за самия него по време на състезание, спокойна и нащрек, стиснала здраво руля, избираща с поглед най-безопасния маршрут. Той се облегна назад и започна да се наслаждава на сръчността й, доволен от разходката през неочакваните красоти и опасности на пролива.
Най-накрая удоволствието на Хоук стана твърде голямо, за да не бъде забелязано. Ейнджъл хвърли един бърз поглед встрани и се зачуди какво ли се криеше под загадъчните, изключително мъжествени черти на лицето му.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
— Не. Ти си много добра — отвърна Хоук. — Приятно ми е да наблюдавам проява на такава голяма сръчност.
Очите на Ейнджъл се разшириха от изненада.
— Благодаря.
— Грант ли те научи?
Тъмните й мигли се затвориха за миг и прикриха синьо-зелените й очи. След това тя каза:
— Да.
Ейнджъл зачака, но не последваха повече въпроси.
Глава 19
Хоук стана от триъгълното легло, което се намираше под носа на яхтата. Беше абсолютно тъмно, ако се изключеше една малко по-светла ивица на мястото, където се намираше вентилационният отвор. Той отвори внимателно вратата към кабината, като се стараеше да не вдига шум.
Каютата зад кабината беше празна.
Както бе подозирал Хоук, Ейнджъл бе избрала да спи навън, на кърмата на яхтата. Това беше най-отдалеченото от него място, до което можеше да стигне, без да спи на скалите, с които беше осеян брегът на Нийдъл Бей. Вградените седалки и издигнатата платформа, която покриваше двигателите, оформяха пространство с размерите на двойно легло. Изработени по поръчка подложки осигуряваха удобство за всеки, който избереше да спи там.
Това легло обаче беше студено. Преди разсъмване беше доста хладно. Ейнджъл се беше сгушила в спалния си чувал и навън се показваше само част от косата й.
Хоук отиде на кърмата и докосна косата й внимателно, като гледаше да не я събуди. Косата й беше хладна, почти студена, но някак странно жива. Тя концентрираше светлината като перла, блестеше и потрепваше при всяко докосване от ръката му.
Той си спомни как бе изглеждала косата й преди няколко дни, когато я бе положил върху леглото. Русият огън на косата и кожата й бяха предизвикали в него непреодолимо желание да потъне в Ейнджъл като в топъл басейн.
Тя беше толкова красива, а той се беше държал толкова жестоко с нея.
Хоук нави една къдрица около пръста си и изражението му стана още по-мрачно. Знаеше толкова малко за Ейнджъл и същевременно толкова много.
Тя му бе дала нещо, което не бе дала на никой друг мъж. Без да знае, той го бе взел и не й бе дал нищо в замяна, нито дори удоволствие. След това й се беше ядосал, че беше унищожила света му, че му беше отнела цялата увереност по отношение на живота и жените.
Бе смятал, че Ейнджъл съзнава какво беше направила с него и че го беше направила нарочно.
Сега Хоук знаеше, че това не беше така. Ейнджъл не бе познала дълбочината на неговия цинизъм, както той не бе познал дълбочината на нейната искреност.
Сега обаче той знаеше.
Ейнджъл го беше научила, че съществува искрена жена.
Той пък я беше научил, че съществува мъж, който не може да обича. Погледът й потъмняваше, когато гледаше към него. Тя заобикаляше маси, за да не бъде близо до него. До нея достигаха само въпросите му, които се забиваха в нея като остри нокти и я караха да се гърчи от болка.
И все пак Хоук трябваше да й зададе тези въпроси, трябваше да разбере всичко. Никога през живота си не бе срещал нещо, което да го привлича толкова силно колкото истините, изричани от меките й устни.
Хоук пусна нежно русата къдрица, която държеше увита около пръста си. Кожата му внезапно стана хладна, лишена от топлината на копринената коса на Ейнджъл. Той докосна русата коприна отново и плъзна върха на пръста си надолу, докато не усети хладната материя на спалния чувал.