След това се обърна и влезе съвсем безшумно в каютата.
Ейнджъл се събуди от миризмата на кафе и пържен бекон. Тя седна бързо с разтуптяно сърце и замъглено съзнание, тъй като още не беше съвсем будна. Студеният въздух и многоцветното небе й подсказаха, че се намираше навън на зазоряване. След това долови лекото поклащане на яхтата и си спомни къде беше.
Хоук.
Първият ден от излета им.
— Колко яйца? — попита Хоук, който отвори вратата на кабината и се загледа в Ейнджъл.
— Пържени или бъркани?
— Ще разбера, когато счупя яйцата.
Ейнджъл се усмихна леко.
— Дръж ме в течение.
Хоук кимна отсечено и се върна при готварската печка. Видът на току-що събудилата се Ейнджъл бе накарал тялото му да се стегне от желание. Някога това го беше ядосвало. Сега го караше да изпитва съжаление също толкова силно, колкото беше и желанието му.
Ейнджъл отвори спалния чувал, потръпна и тръгна бързо към вратата на кабината, която затвори след себе си, за да задържи топлината от печката.
— Искаш ли да направя омлет? — попита колебливо тя.
Кабината й се струваше твърде малка. Едрото тяло и широките рамене на Хоук запълваха цялото помещение.
Хоук долови внезапното безпокойство, което беше обзело Ейнджъл, и погледна през рамо.
— Няма проблем — каза той. — Обичам от време на време да си готвя сам.
Ейнджъл стоеше малко пред вратата. Косата й беше разрошена, краищата на ризата й се виждаха под пуловера, а краката й изглеждаха някак странно уязвими. Очевидно се беше преоблякла миналата вечер, преди да си легне.
— Довечера ще трябва да изпробвам твоя метод — каза Хоук.
С огромно усилие той си наложи да отмести поглед от Ейнджъл. След това счупи яйцата със сръчността на човек, който го правеше не за първи път.
— Моят метод ли? — попита Ейнджъл.
— Обличането на чисти дрехи преди лягане — обясни Хоук. — Бях забравил колко студени стават дрехите, ако бъдат оставени цяла нощ.
— Особено когато ставаш затоплен от леглото.
— Пържени — каза Хоук.
— Какво? — попита озадачено Ейнджъл. — А, не си спукал жълтъците. Поздравления. За мен две.
Ейнджъл забеляза как ъгълчето на устата на Хоук се изви нагоре. Намираше се достатъчно близо, за да забележи, че и ъгълчетата на очите му също се набръчкаха. Тя затаи дъх с надеждата да го види да се усмихва истински. Когато това не се случи, тя въздъхна тихо. Може би когато уловеше някоя сьомга…
Тази мисъл я стресна и тя се почувства виновна.
— Трябваше вече да сме в открито море — каза Ейнджъл. — Успах се.
— Не мисля, че това има значение.
— Защо?
— Вятър — каза кратко Хоук. — Има големи вълни.
Той посочи към прозорците.
Ейнджъл мина край него, за да погледне. Коридорът беше толкова тесен, че нямаше как тялото й да не докосне неговото, нямаше как да не забележи широчината на раменете му и тесните му бедра, мускулестите очертания на тялото му под дънките и вълнената му риза.
Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Това само влоши нещата. Миризмата на сапун и одеколон, на вълна и мъжка топлина, нахлу в ноздрите й.
Ейнджъл подмина рязко Хоук и отиде на носа. Бе знаела, че сутрин ще й бъде най-трудно. Винаги беше така. Мозъкът й се събуждаше няколко секунди след сетивата й. Когато наоколо имаше мъж като Хоук, това можеше да бъде опасно.
„Дали? — помисли си Ейнджъл. — Хоук не ме е притеснявал с друго, освен с въпросите си от катастрофалния ни опит в леглото.“
Видът на разпенената от вятъра вода накара Ейнджъл да забрави за мъжкото присъствие на Хоук.
Океанът зад скалите на Нийдъл Бей представляваше кипяща маса от вълни с бели гребени и пръски, откъснати от вятъра. Не можеше да става и дума за ловене на риба.
— Прав си — каза Ейнджъл. — Дяволско време. Не бих рискувала да мина през тези вълни, освен ако не става дума за човешки живот.
Хоук погледна към развилнялото се море. Нищо не се беше променило.
— Дълго ли траят тези ветрове? — попита той.
— Между един час и една седмица. Този обаче се появи внезапно и би трябвало да утихне до довечера.
— А ако това не стане?
Ейнджъл въздъхна.
— Знаеш ли как се играе крибидж?
— Нямам нищо против да се науча.
Ейнджъл се заслуша в плътния глас на Хоук и се запита дали крибидж беше единственото нещо, което той имаше желание да научи от нея. Колкото и да се опитваше да го отблъсне, все още не можеше да се отърве от чувството, че под грубите маниери на Хоук се криеше също толкова голяма способност да обича, колкото и способността му да бъде циничен и да мрази.