Тя беше преживяла същото. Яростта и омразата й към живота се бяха оказали също толкова силни колкото и любовта й към Грант. В крайна сметка, беше оцеляла след любовта и след яростта.
„Какво ли щеше да бъде, ако бях познала само яростта и жестокостта? Какво ли щеше да бъде, ако никога не бях познала любовта?“
Тогава си спомни какво бе казал Хоук. „Обич, свързана с обич. Един красив затворен кръг.“
И Хоук, който винаги оставаше извън този кръг.
„Колко дълго може да живее един мъж от външната страна на кръга, без да загуби способността си да обича? — запита се мислено Ейнджъл. — Колко време трябва да мине, за да изгуби всяка надежда?“
— Яйцата ти ще изстинат.
Деловият глас на Хоук прекъсна мислите й. Тя седна. Когато той се настани срещу нея, коленете им се допряха за миг под масата.
Малкото пространство на яхтата налагаше интимност, която действаше също толкова разстройващо на спокойствието на Ейнджъл, колкото вятърът на океана. Когато довърши закуската си, Ейнджъл знаеше, че нямаше да прекара целия ден на яхтата, разделена от Хоук само от дъската за крибидж.
Ейнджъл стана бързо и изми чинията и приборите си.
— Обичаш ли рибена супа? — попита тя малко мрачно.
— Да.
Хоук наблюдаваше Ейнджъл с присвити очи. Беше доловил потръпването й при най-малкия случаен допир до него. Това, че тя беше започнала да се страхува от него, не го караше да се чувства по-добре.
— Иска ми се да бях взела капан за омари — каза тя.
Хоук посочи към долната редица от шкафове, наредени покрай стената.
— Провери там — каза той. — Първата врата вляво.
Ейнджъл се наведе и отвори посочения шкаф. Вътре имаше навито жълто пластмасово въже и сгъваема метална кошница. Тя ги взе, изправи се и се усмихна на Хоук, като държеше победоносно придобивката си.
— Откъде си разбрал? — попита тя.
— Дери каза, че обичаш омари. Според мъжа в рибарския магазин този капан щял да свърши добра работа за любителски улов.
За миг Ейнджъл остана втренчена в Хоук, тъй като едва сега бе осъзнала, че той се бе постарал да направи нещо, което щеше да й достави удоволствие.
— Благодаря — каза бавно, почти неуверено, тя. — Не беше необходимо да го правиш.
— Знам — гласът на Хоук беше тих и дълбок като очите му. — Точно затова ми беше толкова приятно да го направя.
Докато Ейнджъл го гледаше в очите, ръцете й стиснаха капана по-силно. Никога досега не бе смятала кафявото за топъл цвят.
Само че той беше точно такъв.
Кафявото в очите на Хоук беше дълбоко и стоплено от златисти петънца.
Внезапно Ейнджъл се почувства, сякаш повече не можеше да диша. Това не се дължеше на страха, че се намира толкова близо до Хоук. Не съвсем. И точно това беше най-изнервящо. Тя му обърна бързо гръб.
— Първо — каза Ейнджъл — отиваме за миди.
— Какво?
— Миди — повтори твърдо тя. — Ще ми трябва кофа.
— Третият шкаф от края — след това Хоук добави весело: — кофата, не мидите.
Хоук забеляза очите на Ейнджъл да се разширяват, когато проумя смисъла на думите му. Той протегна крак и отвори шкафа.
— Кофи, лопата и обувки за плажа — каза Хоук.
— Помислил си за всичко.
— Не — каза тихо той, — но се опитвам да се науча.
Ръцете на Ейнджъл стиснаха силно капана за омари. Прекрасно знаеше какво имаше предвид Хоук.
— Не гледай толкова уплашено, Ейнджъл! — гласът му беше тих, почти груб. — От теб не искам нищо друго, освен да бъдеш самата себе си.
Ейнджъл си пое бързо дъх.
— Толкова много ли искам? — попита Хоук, но този път в гласа му се долавяха любопитство и съжаление.
— Не — прошепна тя. — Не искаш много. Но… Гласът й затихна, преди да довърши. Тя затвори очи и си представи розата, листенце по листенце, докато пулсът й не се успокои и буцата в гърлото й не изчезна.
Хоук я наблюдаваше и се чудеше дали тя си спомняше за една кукичка и за един ястреб, които се бяха забили в нея и й бяха пуснали кръв. Почувства почти непреодолима нужда да я прегърне, да я защити от тъгата и болката, да замени болката с удоволствие.
Силата на това желание потресе Хоук. Никога през живота си не бе чувствал подобно нещо. Единственото нещо, което му попречи да прегърне Ейнджъл, бе увереността, че тя щеше да се възпротиви и тогава и двамата щяха да загубят.
Ейнджъл бързо събра всичко, което щеше да им бъде необходимо за плажа. Беше настъпил отлив, при което в устието на потока, който се вливаше в залива, се беше открила тясна пясъчна ивица.
Самият залив беше дълъг и тесен и приличаше повече на вдлъбнатина в планините, отколкото на истински залив. Беше дълбок петдесет-шейсет метра и широк по-малко от двайсет и пет метра. От трите му страни се издигаха канари и стръмни хълмове, осеяни със скали и кедрови дървета. При устието на потока канарите отстъпваха пред тясна клисура.