Плажът беше малък и се състоеше от едър пясък и малки камъчета. Колкото повече приближаваше към скалите, толкова по-каменист ставаше. Там, при сивите камъни, бяха заровени миди, а по самите камъни се бяха закачили стриди.
Ейнджъл предпазливо закара яхтата до брега, докато носът й не опря в пясъка. Хоук скочи на земята и тя му подаде инструментите, след което върна яхтата няколко метра назад. Пусна котвата, събу дънките си и се приготви да прегази водата до брега.
Хоук я бе изпреварил и я чакаше под носа. И той като Ейнджъл бе събул дънките си и бе останал по бански. Червената му вълнена риза контрастираше с черния му бански. Загоряло, мощно бедро се показваше над студената вода. Ефектът бе изненадващ.
С безизразно лице Хоук гледаше как Ейнджъл се спира колебливо до парапета. Той протегна ръце нагоре, за да я отнесе на сушата, сякаш беше просто поредният инструмент.
Ако той беше Карлсън или Дери, Ейнджъл щеше да прекрачи перилата без колебание. Само че това беше Хоук. Тя се спря, докато не си спомни какво бе казал той за себе си.
— Откъде знаеш, че мразя студената вода? — попита тя.
Чертите на Хоук се отпуснаха и оформиха нещо подобно на усмивка. Погледът му стана по-топъл.
— Просто предположих — каза той и я вдигна от носа.
Ейнджъл държеше дънките си в една ръка, а с другата се държеше за Хоук. Когато усети топлината на ръката му върху голия си крак, нещо силно наподобяващо страх мина по тялото й. Тя не можа да се въздържи да не се стегне.
Хоук нямаше как да не почувства това. Той измина безмълвно късото разстояние до плажа и веднага остави Ейнджъл.
— Благодаря — каза тя.
Хоук се зачуди дали тя му благодареше за това, че я беше пренесъл над водата, или за това, че я беше пуснал толкова бързо.
— Няма за какво — каза той и сви рамене. — Ангелите не са много тежки.
Хоук се обърна с гръб към нея и започна да обува дънките си. Той се концентрира върху плата, който залепваше за мокрите му крака, върху студените ручейчета, които се стичаха по глезените му, върху едрия пясък под краката си.
Концентрира се върху всичко, освен върху спомена за гладката кожа на Ейнджъл, която бе изгаряла ръката му… и за нейното рефлексивно отдръпване.
Необходима беше адски силна болка, за да бъде придобит такъв рефлекс след само един урок.
С всеки миг, който Хоук прекарваше близо до Ейнджъл, той научаваше колко силно я бе наранил. Не беше смятал, че е възможно една жена да изпитва такива емоции и такава силна болка. Не бе смятал, че е възможно да споделя чуждата болка така, както сега споделяше нейната.
Сложността на чувствата между него и Ейнджъл го озадачаваше и го караше да търси истините, които тя му даваше с цената на толкова болка, без да знае, че всяка истина беше остър нож, който разкъсваше увереността на Хоук, придобита в миналото.
Хоук си пое бавно дъх и се запита колко още можеше да понесе да научи.
Глава 20
Ейнджъл също обу дънките си, нави крачолите до коленете и помогна на Хоук да отнесе всичко зад маркера за нивото на прилива. Близо до потока имаше малък тревист участък. Там те оставиха всичко, с изключение на кофата за миди и инструментите за копане. След това Ейнджъл поведе Хоук към плажа.
Небето беше кристалночисто, дълбоко и студено като времето. Океанът отразяваше всеки оттенък на синьо. Единствено при скалите водата ставаше зелена и отразяваше кедровите клони, които се надвесваха ниско над повърхността на океана. Вятърът почти не стигаше до залива и водната повърхност бе почти огледално гладка. Цареше пълна тишина, ако се изключеше шумът на водата, която се разбиваше в сушата.
Ейнджъл огледа ивицата пясък. Беше тясна, но щеше да свърши работа.
— Някога търсил ли си миди? — попита тя.
— В Западен Тексас няма миди.
Ейнджъл се усмихна леко.
— Предполагам, че си прав.
Тя седна на пети близо до една ивица, в която скалите се смесваха с пясъка и която се намираше малко над водата.
— Мидите се намират лесно при отлив — обясни Ейнджъл. — Трябва да копаеш само на няколко сантиметра. Ако намериш една, значи наоколо има още.
Хоук седна на пети до нея и започна да я наблюдава как проверява пясъка с инструмента за копане. Това не беше точно вилица за търсене на миди. Наоколо имаше твърде много скали, за да се използва обичайният инструмент. Ейнджъл използваше тривръх градинарски инструмент, който беше достатъчно здрав, за да устои на камъните и солената вода.