Ейнджъл нададе победоносен вик и протегна изцапаната си с пясък ръка към Хоук. В дланта й лежаха няколко миди. Поне Хоук предположи, че предметите, които видя, бяха миди. Бяха изцяло покрити с пясък и той не беше съвсем сигурен какво представляваха.
— Мида? — попита със съмнение.
— Разбира се. Гледай.
Ейнджъл изми пясъка и откри гладките черупки.
— Миди — съгласи се Хоук.
Ейнджъл се усмихна, напълни кофата до половината с морска вода и пусна мидите в нея. След това отново започна да търси из пясъка.
— Повечето хора изчакват ден-два, преди да изядат мидите — каза Ейнджъл. — Това се прави, за да се прочистят организмите им от пясъка. Аз обаче не съм яла супа от морски деликатеси от миналото лято и не мога да чакам толкова дълго. Имаш ли нещо против?
Изражението на Хоук се смекчи и на лицето му се оформи нещо, подобно на усмивка.
— Не — отвърна той. — Нямам нищо против.
Неочакваната нежност в гласа му накара Ейнджъл да вдигне глава. Хоук седеше много близо до нея и кракът му почти докосваше нейния.
Тя бързо сведе поглед към водата, разстроена от близостта му. Не че това беше по негова вина. Плажът беше много тесен и той само я следваше.
На нея обаче й се искаше неговата мъжественост да не й влияе толкова силно.
— Забравих да те питам — каза след малко Ейнджъл, когато внезапно я осени една мисъл. — Обичаш ли миди?
— Довечера ще разбера.
За известно време настъпи мълчание. Хоук остави инструмента си встрани и започна да рови из пясъка, който беше изкопал. Чувствителните върхове на пръстите му скоро се научиха да правят разлика между грубата повърхност на скалите и извитите, леко оребрени черупки на мидите.
— Проклет да съм — каза Хоук, докато измъкваше една шепа миди. — Ти си добра учителка, Ейнджъл.
Тя погледна мургавото му лице и се усмихна почти срамежливо.
— Лесно се учи как се ловят миди.
Те продължиха да събират миди в мълчание, което напомняше на Ейнджъл за времето, което беше прекарала с Хоук, преди кукичката да се забие в гърба й. Тя определено усещаше присъствието му, но не се страхуваше от него.
Ейнджъл усещаше и раната на гърба си. Днес тя беше по-чувствителна от вчера. Беше имала намерението да накара Дери да й прегледа гърба, но всеки път, когато се бе сещала за това, го бе намирала погълнат от някакви невероятно дълги формули. Тя бе опитала да почисти сама раните и се беше отказала. Едва ли имаше човек, който можеше ефикасно сам да се погрижи за рана на това място.
Хоук и Ейнджъл стигнаха до една ивица, където нямаше миди. Ейнджъл се изправи, протегна се и се намръщи, когато усети болка в раненото си рамо. Автоматично пропъди болката от мислите си, както се беше научила да го прави, докато бе прохождала отново.
Както бе успял да я научи Карлсън, онова, което не можеше да бъде излекувано, трябваше да бъде изстрадано.
— Тези ще стигнат — каза Ейнджъл и вдигна кофата с мидите. — Двайсет за теб и двайсет за мен.
— Ами ако мидите не ми харесат? — попита Хоук с тон, който издаваше, че по-скоро му е забавно, отколкото се е разтревожил.
Ейнджъл облиза алчно устни.
— Ще измисля нещо — обеща тя.
Едната вежда на Хоук се повдигна скептично.
— Не са много големи — каза Ейнджъл.
Силната ръка на Хоук хвана дръжката на кофата и я измъкна от ръката на Ейнджъл. Под наблюдателния й поглед Хоук изплакна мидите, изтърка ги с четка и отново ги изплакна. След това напълни кофата с миди и морска вода и се обърна към Ейнджъл.
— Сега какво?
— Сложи кофата на сянка и остави природата да си свърши работата. Ние — добави тя победоносно — отиваме за омари.
Ейнджъл отиде до тревистия участък, взе капана за омари и парче бекон и се върна при Хоук.
— Това е малко по-сложно от събирането на миди — каза тя.
— Омарите са по-бързи? — подхвърли сухо Хоук.
Тя се усмихна.
— Много.
С тези думи Ейнджъл отведе Хоук до една плоска скала, която се врязваше под наклон в залива. Ейнджъл сръчно привърза парчето бекон към дъното на капана и спусна металната мрежа във водата.
— Сега — каза тя — омарите ще подушат бекона и ще се появят на бегом.
— Това нещо няма капак — отбеляза Хоук. — Какво ще попречи на гадинките да се измъкнат по същия път, по който са влезли?
— Точно в това е сложността — призна Ейнджъл. — Просто трябва да си по-бърз от тях.
Капанът се удари в дъното, което не се виждаше под зелената повърхност на водата.
Ейнджъл започна да брои тихо. Когато преброи до сто, започна да измъква капана възможно най-бързо.
Тъкмо когато мрежата се показа над водата, един омар прескочи ръба й и падна обратно в океана.