— По дяволите! — изруга Ейнджъл. — Този си струваше да го задържим.
Хоук наблюдаваше изчезващия омар.
— Обичам омари.
— Аз също. Добре, че са глупави. Рано или късно този ще се върне.
Хоук гледаше как Ейнджъл спуска мрежата, брои тихо, вдига бързо капана и оглежда с разочарование съдържанието на капана. Омарите бяха или твърде малки, или от неподходящ вид.
След двайсет минути стръвта беше почти изядена, а Ейнджъл изглеждаше напълно разочарована.
— Може ли аз? — попита Хоук и протегна ръка към капана.
Ейнджъл му подаде безмълвно жълтото въже. Тя свали пуловера си и го върза около врата си. Слънцето се отразяваше от скалите и водата и нагряваше въздуха. Въпреки вятъра отвъд залива, между скалите беше топло.
Хоук спусна капана, преброи и го вдигна. Кошницата се върна празна.
Той погледна Ейнджъл.
— Забравих да ти кажа — каза тя и издуха няколко къдрици от челото си. — Трябва да дърпаш право нагоре. Ако наклониш капана…
— Омарите се измъкват — довърши вместо нея Хоук.
След още няколко опита Хоук успя да схване какъв беше номерът. Ейнджъл седеше на скалата и го наблюдаваше. Мощните му ръце вдигаха капана толкова бързо, че всичко, което се намираше в него, буквално залепваше за дъното му.
За Хоук, изглежда, нямаше умора. След двайсет опита той беше свеж, сякаш бе направил едва два. Ейнджъл подпря глава на коленете си и запомни мъжката грация и силата на тялото му, създавайки в ума си рисувано стъкло, изобразяващо един мъж, една скала и океана.
Тогава Ейнджъл осъзна, че Хоук беше хванал един огромен омар и безгрижно посягаше да го извади от капана.
— Не! — каза тя.
Тя се хвърли към китката на Хоук и издърпа пръстите му от мрежата, преди той да бе стигнал до омара. И преди омарът да го беше докопал.
Хоук погледна изненадано първо малката ръка, която държеше китката му, а след това и синьо-зелените очи, които бяха само на няколко сантиметра от неговите.
— Тези щипци правят големи поразии — обясни Ейнджъл.
Тя приближи внимателно големия рак изотзад, плъзна палец под него и го хвана с останалите си пръсти за черупката, след което го извади от мрежата. Беше мъжкар, широк повече от двайсет сантиметра. Щипците му се мятаха и щракаха заплашително.
Хоук погледна дебелите щипци и осъзна, че Ейнджъл отново се беше намесила, за да предотврати евентуално нараняване.
— Първо кукичката, сега и омарът — каза тихо той. — Благодаря ти. И за двете.
Пръстите му докоснаха леко бузата й. Ръцете му бяха хладни, а бузите й бяха затоплени от слънцето. Контрастът само увеличи чувствения ефект от докосването.
Ейнджъл беше твърде изненадана и остана втренчена в Хоук няколко секунди, след което отвърна глава.
— Трябваше да те предупредя за омарите — каза тя със спокоен глас.
Хоук улови отново студеното жълто въже.
— Колко омара ни трябват? — попита той.
— Този ще стигне.
Хоук я изгледа странично.
— Предполагам, че мога да разменя моята половина от мидите срещу твоята половина от омара — каза той.
— Няма начин — побърза да възрази Ейнджъл.
Ъгълчето на устата му се повдигна леко и той спусна отново капана в морето. Докато броеше, Хоук не преставаше да наблюдава Ейнджъл, която вървеше по тесния плаж, за да остави омара в кофата с мидите.
Избелелите дънки, които беше обула, очертаваха всяка извивка на бедрата и краката й. Косата й беше прибрана на тила й, но времето и работата бяха разхлабили възела. Ярки къдрици блестяха около лицето й и върху сивия й пуловер. Тя вървеше уверено, въпреки неравната повърхност и гумените сандали.
Докато наблюдаваше грациозните й движения, на Хоук му бе трудно да повярва, че Ейнджъл някога е била пречупена, агонизираща, обречена, ако не е бил Дери да я измъкне от руините на живота и мечтите й.
Хоук осъзна, че ръцете го боляха от силата, с която бе стиснал въжето. Мисълта за Ейнджъл, лежаща в безпомощна агония, беше непоносима за него. Бе познавал твърде много жени, които не знаеха какво е истина.
Бе смятал, че никога няма да срещне жена, която не знае какво е лъжа.
— Да не даваш безплатен обяд за омарите? — попита весело Ейнджъл, която се бе върнала и сега стоеше до него.
Едва тогава тя забеляза мрачното му изражение и напрежението в тялото му.
— Хоук?
Ейнджъл видя тръпката, която премина по тялото му. Когато той се обърна да я погледне, излъчваше желание, надежда и самота. Тя замръзна на мястото си, докато цветовете на чувствата му се изливаха в нея и осветяваха и двама им.
Ейнджъл не беше в състояние да се пребори със силата на мига. Нищо в живота й не я беше подготвило за среща с мъж като Хоук.