Ейнджъл въздъхна и накара тялото си да се отпусне въпреки болката, която й причиняваше раната на гърба. Знаеше, че ако се опита да се пребори с болката, само щеше да влоши положението. Тя вдъхна внимателно и размърда рамото си.
— Съжалявам — каза Хоук. — Не исках да те нараня.
— Ти не ме нарани.
— Но ти се намръщи от болка.
— Гърбът ми все още ме наболява — каза Ейнджъл.
— Дай да видя.
Тя се поколеба за миг, защото си спомни последния път, когато Хоук бе промил раните, оставени от кукичката. Този път обаче Ейнджъл имаше бански под блузата си и беше посред бял ден, а не късно следобед, когато здрачът над океана ставаше някак загадъчен.
„Освен това този път вече знам, че ангел и ястреб са лоша комбинация в леглото.“
— Добре — съгласи се тя.
Обърна гръб на Хоук и разкопча бързо дрехите си. Когато размърда рамене, за да измъкне ръцете си от дългите ръкави на блузата, отново усети болка и се намръщи.
— Исках да накарам Дери да погледне раната, но…
Хоук пое рязко дъх и Ейнджъл млъкна. Тъмните му очи оглеждаха раната. Двете места, на които се беше забила кукичката, бяха отекли и бяха горещи на пипане.
Хоук стисна устни. Спомни си как Ейнджъл се бе хвърлила пред него, за да защити лицето му.
А той й се бе отплатил, като я бе наранил още по-дълбоко.
— Кога за последен път си я промила?
Ейнджъл се стегна при грубостта в тона му.
— Не мога да стигна раната.
Хоук изруга тихо.
— Ще стопля вода — каза той.
Ейнджъл понечи да възрази, но осъзна, че нямаше смисъл. Погледна към слънцето.
„Има достатъчно време за риболов — помисли си тя. — Цял следобед. Може дори да остане време да подремна малко.“
Миналата нощ не бе спала добре, защото сетивата й бяха останали напрегнати в присъствието на Хоук. Дори ако лодката беше по-голяма, едва ли щеше да спи по-добре. Понякога самата мисъл, че двамата с Хоук деляха един и същ свят, беше достатъчна, за да разстрои Ейнджъл.
Когато Хоук стопли водата, Ейнджъл разгъна едно одеяло на кърмата, където бе спала миналата нощ. След това легна предпазливо по корем.
Не й беше студено, въпреки че беше само по бански костюм. Слънцето се намираше точно над яхтата и обливаше с топлина и светлина закътания залив. Яхтата се поклащаше леко.
Лек ветрец се промъкваше между клоните на дърветата, караше ги да потрепват и да въздишат.
— Будна ли си? — попита тихо Хоук.
— А-ха — отвърна Ейнджъл.
Тя се обърна да го погледне, твърде отпусната, за да мисли как да съставя цели изречения.
Хоук я гледаше с желание, което едва успяваше да прикрие. Клепачите й хвърляха сенки, които трептяха върху бялата й кожа. Слънцето беше зачервило леко бузите й, а спокойствието бе смекчило устните й в пълни, чувствени извивки. Банският костюм беше с цвета на очите й и блестеше леко.
Тя бе разпуснала косата си и я беше отметнала встрани. Сега къдриците й блестяха като злато на светлината на слънцето. Под тях се виждаха раменете й, изкусителната извивка на гърба й, контрастът между тесния й кръст и изненадващо зрелия вид на бедрата й, грациозната дължина на краката й…
Всяка извивка в тялото на Ейнджъл бе толкова женствена, че на Хоук му се наложи да отмести за миг поглед от нея, за да овладее възбудата си, която бе станала болезнена. Той се намръщи и сложи плата върху малката рана.
— Кажи ми, ако е твърде горещо.
Ейнджъл затвори очи.
— Боли ли? — попита тихо Хоук. След това добави: — Не искам да те нараня отново, Ейнджъл.
— Няма нищо, Хоук — каза бавно тя.
Той въздъхна.
— Добре. Ще се върна след малко.
Когато Хоук се върна, беше обул дънките си. Изплакна парчето плат, след което го сложи върху раната с нежност, която започваше да се превръща в негова втора природа, когато докосваше Ейнджъл.
— Добре ли е?
Ейнджъл кимна, при което косата й се раздвижи.
Хоук седеше и я наблюдаваше с мрачен поглед. Всеки път, когато изплакнеше плата, двете ранички сякаш му се подиграваха.
Досега никой не беше правил нищо, за да го предпази от нараняване. Саможертвата на Ейнджъл му действаше опустошително.
Сега той я желаеше както никога не бе желал друга жена, но по-силна от желанието бе решителността му никога вече да не я наранява. Тя вече беше загубила твърде много.
В красивите й очи се криеха твърде много призрачни сцени.
„Трябваше да оставиш кукичката да се забие в мен.“
Хоук не осъзна, че бе изрекъл тази мисъл на глас, докато очите на Ейнджъл не се отвориха и тя не го погледна.
— Не можех да го направя — каза тя.
— Защо? Познавам хора, които биха го направили.
Ейнджъл се опита да отговори нещо, но в крайна сметка само сви рамене.