Ейнджъл погледна ясните очи на Хоук и видя в тях само себе си със своята нужда да създаде красота от останките на миналото.
Изражението на Хоук вече не беше жестоко. То изразяваше очакване и надежда — като дете, което очаква своите родители, но те не идват; чака да получи обич, която се измерва рамо с липсата й.
Тогава Хоук усети топлината на тялото на Ейнджъл под ръцете си, сладката въздишка на дъха й срещу гърдите му, почувства как напрежението напуска тялото й и тя се оставя в ръцете му.
— Да — прошепна Ейнджъл.
Думата сякаш се разля по цялото тяло на Хоук — подарък, какъвто никога не бе получавал. Той се опита да каже нещо, да благодари на Ейнджъл за доверието, което не заслужаваше, но гласът му изневери.
Ръцете му трепереха, докато галеха косата й. Той я притискаше плътно до гърдите си и я люлееше леко със затворени очи, попивайки присъствието й с ръцете си.
Топли, нежни устни целунаха слепоочието на Ейнджъл, клепачите й, вдлъбнатината на бузата й. Дълги, силни пръсти се плъзнаха в косата й и я повдигнаха.
Той зарови лице в копринените къдрици и започна да вдъхва аромата им, докато сладостта им не го замая. След това усети как Ейнджъл допира буза до блестящите черни косми на гърдите му и си помисли, че ще избухне от удоволствие.
Показалецът му бавно надигна лицето й към неговото. В продължение на няколко секунди Хоук гледаше загадъчните синьо-зелени очи на Ейнджъл. После бавно сведе устни към нейните.
Първият допир бе толкова сладък, толкова нежен, че очите на Ейнджъл се насълзиха. Миглите й се спуснаха, за да прикрият сълзите. Когато въздъхна през полуотворените си устни, дъхът й имаше лекия вкус на Хоук.
Той целуна нежно ъгълчетата на устата й, очерта усмивката й с влажния връх на езика си и залепи устни върху нейните. При всяка целувка устните му едва докосваха нейните и целувката свършваше почти веднага, след като беше започнала.
След това той започна отначало, като докосваше слепоочията и клепачите й с малки, почти недоловими, целувки.
Дълбоко в себе си, Ейнджъл усети как се надига бавно, течно усещане, което я накара да изстене тихо. Сълзите се стичаха по бузите й и мокреха устните на Хоук, както езикът му мокреше нейните.
Той почувства сълзите й, вкуси ги и вдигна глава.
— Ейнджъл? — попита тихо. — Какво има? Какво не е наред?
— Караш ме да се чувствам толкова прекрасно — прошепна тя и отвори очи. — Никога досега не съм се чувствала така. Неточно така.
Думите й накараха Хоук да потръпне от удоволствие, каквото не бе познавал до този момент.
— Благодаря — каза той с дрезгав глас. — Когато те докосвам, научавам ново значение на думата „красота“.
Ейнджъл потръпна, когато устните му намериха чувствителния край на ухото й. Върхът на езика му се движеше леко надолу, докато не опозна всичките извивки на ухото й. За миг езикът му се втвърди и влезе в ухото й, след което се отдръпна и взе със себе си топлината.
Ейнджъл се разтрепери и издаде тих звук. Хоук вдигна глава и я погледна през полузатворени очи и видя удоволствието и растящата страст в стегнатото й тяло. Ръката му проследи очертанията на врата й, като се наслаждаваше на мекотата на кожата й.
Ейнджъл посегна към Хоук. Пръстите й стоплиха кръста и тила му, докато се притискаше по-плътно към него. Той затвори очи, защото не искаше тя да види глада, който го беше обзел при този неин допир.
— Толкова си топъл — каза тя и обърна глава, за да сложи устни върху гърдите му. — И космат.
Ейнджъл вдигна глава. Смехът и чувственото удоволствие караха очите й да искрят.
— Ще си облека ризата — предложи Хоук. Очите му бяха все още затворени, а гласът му — напрегнат от усилието, което му беше необходимо, за да се въздържи. Ругаеше се за това, че не се беше досетил, че Ейнджъл едва ли е свикнала да гледа космати мъжки гърди. Ако Грант е имал гладкото тяло на Дери, тя едва ли бе имала допир с окосмени мъже. — Недей — каза бързо Ейнджъл.
— Сигурна ли си?
Пръстите й се заровиха в космите на гърдите му и поставиха на изпитание издръжливостта му.
— Харесваш ми, и така. Ако, разбира се, нямаш нищо против — побърза да добави тя.
Хоук отвори очи. Погледът му беше ясен и топъл. Ръката му улови нейната и я прокара бавно през гърдите му.
— Харесва ми, когато ме докосваш. „Прекалено много“ — добави мислено той. Твърдото изражение на възбудата му изпъваше дънките му. Той обаче не беше готов да замени нито един миг от мъчението, което му причиняваше неопитната Ейнджъл, за облекчението, което биха му дали други жени.
— Сигурен ли си? — попита го Ейнджъл.