„Хоук ме желае. Колкото и да се опитва да го скрие, той ме желае. И аз също го желая.“
Ейнджъл усети Хоук да сяда до нея. Пръстите му погалиха гърба й. Тя потръпна безпомощно.
Ръката му остана над гърба й.
— Студено ли ти е? — попита загрижено той.
Въпреки че слънцето беше още над главите им, той знаеше, че в океана е винаги по-хладно.
— Само когато не ме докосваш — прошепна Ейнджъл.
Хоук си пое рязко дъх. Внезапното ускоряване на пулса му накара ръцете му да затреперят, докато се оказа почти невъзможно да разтвори малката превръзка и да я сложи върху раната.
Най-накрая успя да се справи. След това, когато вече можеше да се довери на ръцете си, целуна топлата кожа на гърба на Ейнджъл:
— Това харесва ли ти?
Ейнджъл кимна и потръпна отново.
— Когато застина в ръцете ми — каза тихо Хоук, — си помислих, че не искаш повече да те докосвам.
— Просто бях… изненадана — призна Ейнджъл.
Последната дума беше изговорена на пресекулки. Езикът на Хоук се плъзгаше по гърба й в милувка, която завърши в основата на кръста й, а едната му ръка опипваше крака й от коляното до глезена.
Хоук усети вълната на удоволствие, която премина по тялото на Ейнджъл, когато зъбите му докоснаха чувствителните нерви в основата на гърба й.
— Защо се изненада? — измърмори той.
За миг Ейнджъл му отвърна само със стон, който приличаше на името му.
— Ейнджъл?
— Мислех, че се познавам — каза дрезгаво тя. — Мислех, че знам какво е да желая някого.
— И?
Ейнджъл усети топлината и силата на пръстите на Хоук, които се движеха по бедрото й и пращаха вълни на възбуда по тялото й, които я разтапяха.
— Грешила съм, Хоук. Всеки път, когато ме докоснеш, научавам нещо ново, нещо прекрасно.
За пореден път Ейнджъл, без да знае, бе унищожила и създала Хоук само с няколко думи.
Той издаде тих гърлен звук и затвори очи. Положи буза на гърба на Ейнджъл и остави дъха си да я погали.
Никога през живота си не бе срещал жена като Ейнджъл. Тя го караше да желае да вярва в неща, които бе изоставил отдавна — нежност, щедрост и човешка топлина.
Истина.
Ейнджъл беше искрена жена и Хоук искаше да я боготвори.
Дланта му отново се плъзна по левия й крак. Мускулите на крака й се раздвижиха и се отпуснаха под допира му. Прасецът й беше гладък и твърд. Под глезена й имаше леки белези.
Пръстите на Хоук се спряха, след което нежно откриха и запомниха всеки остатък от старата й болка. Кожата на Ейнджъл беше стегната, топла и невероятно жива. Невъзможно му беше да повярва, че някога е била пречупена и наранена.
Внезапно Хоук осъзна, че беше стиснал твърде силно глезена й. Той го взе в ръце и остави устните си да се плъзнат по старите белези.
— Съжалявам — прошепна Хоук. — Заболя ли те?
Тя поклати безмълвно глава, при което косата й се раздвижи и концентрира слънчевата светлина.
— Сигурна ли си?
Хоук целуна нежно косата й и отърка буза в нея. Ейднжъл се подпря на лакът и погледна през рамо. Едва сега забеляза напрежението в погледа на Хоук и чувствата, изписани на лицето му.
— Хоук? — попита неуверено тя. Не го беше виждала в такова състояние — сякаш беше почти уплашен. — Нещо не е наред ли?
— Всичко е наред — увери я тихо. — Просто си мислех колко много съм задължен на Дери.
— На Дери ли? За какво?
Ейнджъл огледа лицето му в очакване на отговор.
— За теб, сладка Ейнджъл — каза той. — Задължен съм му за теб. Дължа му най-прекрасните мигове, които съм споделял с някого.
За миг сълзи замъглиха погледа на Ейнджъл. Тя прошепна името му с треперещи устни.
Хоук реагира веднага и улови сълзите с върха на езика си, преди да бяха успели да се спуснат по бузите й.
Ейнджъл се опита да се обърне, за да го прегърне, но Хоук нежно й попречи да довърши движението. Той развърза връзките на банския й костюм и платът се плъзна надолу, откривайки стегнатите гърди.
Там, където я беше докоснало слънцето, кожата й имаше мекия блясък на перла. Зърната й бяха набъбнали, розови като върха на езика на Хоук.
Започна да гали розовите връхчета с език, като ги докосваше само колкото да остави топлината и влагата си.
Ейнджъл се разкъсваше между страст и срамежливост. Досега никога не се беше чувствала толкова разголена. Дори когато предния път Хоук я беше съблякъл напълно, не се бе чувствала така заради полумрака в каютата под носа.
Сега над нея бяха само слънцето и ясният поглед на Хоук, който не сваляше очи от нея.
— По-красива си, отколкото си спомнях — каза бавно Хоук.
Гласът му стана още по-плътен, когато езикът му докосна отново гръдта й.
— А аз те помня като най-идеалната жена, която някога съм срещал — прошепна той.