„Тя е пленителна. И ме вбесява.“
— Само исках да предложа да сме по-внимателни. Прекалено често си тръгваме заедно от работа. Не бива да пристигаме с една и съща кола.
Майкъл отпи глътка от гъстото еспресо и прикри тревогата си. Даяна не искаше да я виждат с него.
— Мислиш, че хората ще започнат да приказват ли?
— Да, така мисля — кимна тя. Кестенявата й коса — той й бе казал, че иска да си върне естествения цвят — подхождаше перфектно на високите й скули, на пълните й устни. Бледата й кожа изглеждаше топла, а очите й искряха. — Не се вписва в деловия етикет. Нали не искаш хората да си помислят, че си ми дал работата само защото…
Тя остави изречението недовършено.
— Само защото спим заедно — довърши го той. — Това е добра идея.
Даяна му се усмихна и вдигна чашата си с прясно изцеден портокалов сок. Налагаше й се да впряга докрай самоконтрола си, когато е с Майкъл, за да не изгуби душата си. Възхищаваше му се, желаеше го и понякога, когато погледнеше към него, докато той спи, се улавяше, че изпитва и по-дълбоки чувства. Но не им даваше воля, защото той не я допускаше до себе си.
Даяна веднъж вече бе отхвърлена от мъж. Нямаше да рискува сега. Майкъл не се разкриваше пред нея. Искаше да скъса с него, но не можеше. Той я възбуждаше така, както не си бе представяла, че е възможно.
Сексът вече не бе досадно и разочароващо преживяване. Сега получаваше пълно удовлетворение. Ако можеше да се нарече така. Извиваше се като обезумяла и притискаше Майкъл, докато той навлизаше все по-дълбоко в нея и заличаваше всяка мисъл. Трудно й бе да издига бариери помежду им, щом си спомнеше как палците му нежно поглаждаха зърната й, как дланите му обгръщат дупето й, как я галят настойчиво, докато тя най-сетне загуби ума си и не започне да моли да я вземе отново. Майкъл Сисеро не е някой сладникав хубавец. Без костюма и ризата едрият му гръден кош бе направо внушителен, бицепсите му бяха мощни, а гърдите и ръцете му — покрити с тъмни къдрави косъмчета. Лицето му, надвесено над нея, докато я целуваше страстно, приковат ръцете й високо над главата й, без да й даде възможност да помръдне, бе лице на истински мъж — със счупен нос, тъмни очи, гъсти черни мигли, късо подрязана коса. Слабото тяло на Ърни й се струваше все по-противно и… Даяна изтръпна от погнуса, щом се сети за мъжкото му достойнство.
Може и да е вярно, че размерът нямал значение… но тя не бе на същото мнение.
Не е толкова въпрос на дължина, а на дебелина. Всъщност не знаеше точно колко е дълъг пенисът на Майкъл… може би около среден размер. Онова, което я караше да хапе до кръв устните си, за да не изкрещи, бе плътното му проникване, онова сладко и безмилостно изпълване, което я тласкаше към насладата. Сисеро бе истински майстор. Извън спалнята Даяна смяташе, че може да се справи с него, но върху леглото неговата дума бе закон. Майкъл не беше сантиментален любовник. Не си падаше по поезия и дълги вечери на свещи, през които всеки разголва душата си. Рядко стигаха до десерта, преди ръката му да се плъзне по коляното й и той набързо да извика такси, в което докосваше гърдите й под сакото, разпалваше кръвта й и я караше да остане без дъх. Приковаваше я с тялото си към леглото, върху масата, върху коленете си. Задържаше я неподвижна с тялото си и докато едната му ръка с лекота приковаваше нейните две, свободната му длан ненаситно обхождаше тялото й и я измъчваше. А когато най-накрая решаваше да проникне в нея, Майкъл отлично знаеше какъв ритъм да избере, за да я изведе до ръба, подтикваше я все по-нагоре, наместваше се, така че да достигне онова нежно и чувствително местенце вътре в нея, което я караше да се предаде напълно и удоволствието да избухне като фойерверк пред очите й, като ослепителен звезден дъжд.
Но беше строг и взискателен към нея.
Бе изпробвала стотици тоалети, а той не одобряваше нито един. Понякога Даяна се чувстваше така, сякаш двамата са вълци единаци, които обикалят наоколо и не знаят дали да се хвърлят в битка помежду си, или да се чифтосат.
Имаше нужда да знае какво изпитва той. Бе се надявала да й отвърне, че предложението й е глупаво и че той иска да ги виждат заедно.
Нищо подобно. Сисеро прие без колебание думите й. Даяна бе сигурна, че той не я обича.