Выбрать главу

— Е, значи се разбрахме — усмихна му се ведро тя. — Аз ще тръгна първа; знам, че ти обичаш да закусваш дълго.

— Да, ще се видим в офиса. И може би довечера.

— Може би — съгласи се Даяна.

Остави чашата си, стана и излезе. Успя да сдържи напиращите в очите й сълзи, докато не се озова в безопасност на улицата.

„Тя е ужасно студена жена“, мрачно си помисли Майкъл.

„Този мъж е от камък“, каза си Даяна.

След това винаги пристигаха на работа поотделно. Ироничното в цялата ситуация бе, че след като вратите на офиса се затвореха зад гърба им, двамата се разбираха прекрасно и всеки се наслаждаваше искрено на амбицията и енергията на другия.

Майкъл съставяше бизнес планове и правеше презентации пред софтуерните компании. Даяна следваше идеите му и наемаше нови хора. За нея бе смайващо как той може да основе компания за компютърни игри, след като не разбира нищо от компютри. Но страстта на Майкъл е заразна. Хора от издателския бизнес, които го познаваха, го препоръчваха на свои колеги в пазара на високите технологии. Обикновено стигаше и само една среща с бизнес уменията на Майкъл и самоуверената елегантност на Даяна и стръвта бе захапана.

— Не знам нищичко за програмирането, но познавам хлапетата — обясняваше й Майкъл. — Ако намерим подходящите хора, можем да осъществим идеята. Да не би Дейвид Гефън да е музикант? А Доналд Тръмп да не е архитект? Не, по дяволите. Няма нужда. Трябва само да подбереш подходящите професионалисти и да направиш точна сметка.

— Но в такъв случай бихме могли да продаваме и сапун със същия успех — възрази Даяна.

— Може, но аз не искам да продавам сапун. Човек може да работи за пари или да следва мечтата си. Но ако избереш да следваш мечтата си, може да спечелиш повече пари.

Предполагам.

— Хората проявяват голям интерес, нали? — попита той.

Тя не можеше да го отрече.

— Така е.

— „Империал“ ще стигне далеч. Повярвай ми. Разбирам от тези неща.

Подразнена от арогантността му, тя не можа да се сдържи да не го подразни.

— Само на тридесет и една си, Майкъл, и досега имаш зад гърба си една неуспяла издателска компания.

— Разбирам от тези неща — простичко отвърна той и вдигна рамене.

Даяна не настоя повече. Проблемът й бе, че наистина му вярваше.

Тридесета глава

— Интересно — промълви Ърни.

Допря дланите си с опънати нагоре пръсти, което според него го караше да изглежда много делово. Прохладният и отлично климатизиран офис на Джак Файнмън бе с изглед към „Грамърси парк“. Ърни се загледа навън, без всъщност да забелязва бавачките, извели на разходка поверените им хлапета, и шахматистите, които се тълпяха край дъските в парка, докато обмисляше информацията, до която се бе добрал адвокатът му.

— Колко точно струва според теб Сисеро?

Някаква бавачка с мек кашмирен пуловер буташе количка с близнаци. Напоследък толкова много жени в Ню Йорк се подлагаха на лечение за стерилитет, че човек непрекъснато срещаше близнаци и тризнаци. Ърни не харесваше децата. Обърна се отново към Файнмън, очаквайки отговора му.

— „Империал“ е само една малка компания. — Файнмън ровеше в документите си. Ърни бе подмолен играч, в това нямаше съмнение. Кантората на Файнмън нямаше навика да използва частни детективи, за да следи хората, сякаш клиентът му е измамен съпруг от предградията. Но сега ставаше дума за много пари, а когато клиентът е с огромно его, той винаги е капризен. Адвокатът знаеше, че в този случай трябва да угоди на клиента си. — Имат независима разпространителска мрежа, а освен това пишат програми и за някои от големите в бранша. Разговаряли са и с много банки, дори инвестиционни банки. Бих казал, че се подготвят да предложат акции на Уолстрийт. Да станат публична компания и да постигнат сериозен капитал.

Ърни се размърда.

— Не отговори на въпроса ми, приятелю.

— Тъкмо се канех да го направя. — Файнмън се усмихна широко. — В настоящия момент той може би печели по сто, сто и петдесет хиляди годишно. Буквално заделя пари от продажбите, за да плаща разходите, заплатите, здравните осигуровки и всичко останало. Но е собственик на компанията на сто процента. Всяко първоначално предлагане на борсата би се основавало на потенциала на компанията, а не на малките печалби, които реализират като независима фирма. Имат уникален продукт в малка пазарна ниша — образователен софтуер. Хлапетата обичат да учат с техните игри. Отзивите на клиентите са отлични. Мисля, че първоначалното предлагане на акции ще пожъне голям успех.