— Значи, ако излязат на борсата, колко ще получи той? — Ърни се намръщи леко. Не го интересуваше обяснението, а само цифрата.
— Възможностите са безкрайни. Сдържаната ми преценка би била двадесет милиона. Може би и повече.
— Двадесет милиона?
Ърни усети как стомахът му се свива. Това би изравнило омразния негодник с него. Той имаше много играчки — шофьор на денонощно разположение, чартърни самолети, разходки с хеликоптер — но това бяха удобствата на поста му в голяма компания. Той бе наемен работник, а Майкъл Сисеро имаше собствен продукт. Отново се обърна към парка, сякаш нямаше никакви притеснения.
— Разбира се, тогава ще изгуби контрол над компанията.
— Не е задължително. Няма нужда да предлага всички акции. Може да продаде дял от четиридесет и девет процента или дори по-малко.
— Не ми харесва идеята конкуренцията да отнема този пазарен дял — спокойно заяви Ърни. — Знаете, че и ние имаме интерес към игрите.
Файнмън побутна очилата върху носа си.
— Тогава мога само да ви предложа да обърнете вниманието на борсата към своя отдел, господин Фокстън. В момента неговият продукт е уникален. А пазарът много обича уникалността.
— Точно така — замислено се съгласи Ърни. — Трябва да тръгвам.
Файнмън стана и изпрати клиента си. Зачуди се как ли ще понесе това Сисеро. Веднъж го бяха изиграли здраво. Струваше му се жестоко да го повторят, но какво пък, бизнесът си е бизнес.
Опи даде тон за аплодисментите, а после всички се втурнаха за бира.
— Страшна реч, шефе. — Той се ухили дръзко на Майкъл. — Вдъхновяваща. Може би трябва да извадим отнякъде медните значки с орела и да изпратим легионите в битка, а?
Последва сърдечен смях.
Всички служители в компанията бяха събрани в залата на втория етаж в „Уайт Хорс Тавърн“ — версията на Гринич Вилидж на английска кръчма — която Майкъл нае за служебното парти. Имаше бъчонка с бира и три вида вино и хората ставаха все по-шумни. Той нямаше нищо против.
Първата серия от игри наскоро бе пусната на пазара. След месеци борба с кодовете, след много мъки с принтерите и къртовски усилия да победят независимата система на дистрибуция първите игри на „Империал“ най-накрая се появиха в магазините. Опи се бе захванал с уебдизайн и направи сайт за директни продажби, докато Даяна преговаряше за договори за доставки по куриер.
Критиците в бранша ги обожаваха. Дори списанията за компютърни игри се включиха в похвалите. По стените на залата, благодарение на Даяна, бяха окачени увеличени копия от най-ласкавите отзиви. РС Уърлд крещеше с големи букви „Революционна игра“. Геймър заявяваше: „Вълнуваща и пристрастяваща“. Но най-видното място бе запазено за няколкото реда, които им бяха отделили в списание Таим, където ги наричаха „най-желаната причина за една майка да има мишка в дома си“. Под краткото възторжено описание бяха публикували и адреса им в интернет. Вече нямаше кой да спре „Империал“. Фабриката не смогваше да задоволи търсенето. Бяха ограничили доставките за всеки магазин, регион и отделен клиент, което ги превръщаше в задължителна стока и създаваше крайно приятно вълнение сред потребителите.
— Забавлявайте се, заслужихте си го — каза Майкъл. Той огледа своите хора. — Бих ви казал да си вземете по една седмица отпуск, но продуктът ни е нужен съвсем скоро.
— Може би ще си вземем отпуск, когато умрем — предположи Мери Кастелано, новото момиче в отдел „Връзки с обществеността“.
— Възможно е, но силно се съмнявам. — Майкъл се ухили. Взе чашата с шампанско, която някой му подаде, и направи знак на дисководещия да почва.
Той се движеше сред служителите си, стискаше ръцете на едни, целуваше други по бузата, поздравяваше всеки. Целият офис бе тук, чак до хлапето, което зареждаше машината с вода и сменяше касетите на копирапарата. За него бе важно всички да усетят, че са част от звездния миг на фирмата. Следващата седмица щеше да иска повече от тях, а след това и още. Всички трябваше да са всеотдайни, за да работят толкова, колкото и той. Предложи на Даяна да сложи няколко легла в свободните стаи на горния етаж, за да могат хората да спят и да се къпят там, ако решат. Но тя забрани това категорично. Каза, че хората работят по-добре, ако имат и личен живот.
Той не беше много сигурен в това. Работата бе неговият живот.
Забеляза, че Даяна не е сред танцуващите, и се огледа за нея. Ето къде беше, облегната до стената. Трудно беше да определи цвета на костюма й под разноцветните диско светлини, но със сигурност бе нещо много изискано, стилно, отлично скроено и безобразно скъпо. Всички служители получиха премии веднага щом парите започнаха да влизат в касата. Даяна бе неговият първи заместник и нейното увеличение на заплатата беше най-голямо.