— Радвам се, че мислиш така.
Той веднага забеляза тона й.
— Не ми се сопвай. Признавам твоя принос.
— Много великодушно от твоя страна — отвърна Даяна.
Изгледаха се гневно един друг, като всеки си мислеше, че другият е невъзможен.
— Малко съм уморена, честно казано. — Тя извърна глава и той забеляза новите диамантени обеци, които проблясваха на ушите й. — Мисля да се прибера у дома.
— Чудесно — студено отсече Майкъл. — Както искаш. Уговорката ни за вечеря остава ли?
— Защо не?
— Ще те взема в осем — каза той.
Тя се обърна и се вторачи в огледалото, без да може да реши каква да е днес. Дали да облече сексапилната бледорозова рокля с презрамки на „Миу Миу“, избродирана с люлякови и сребърни нишки, която малко напомняше за хипи епохата и беше къса като за кукличка? Или да предпочете класическия стил на английската роза с нежно подчертани скули и кестенява коса, които да изпъкват още повече на фона на прилепнала по фигурата й кадифена рокля в тъмнозелено със заешка кожа по подгъва и около яката? Кадифето стигаше чак до земята, но беше дори по-предизвикателно от мини рокличката. Майкъл я ядоса днес. Винаги беше строгият й шеф, взискателен работохолик. Имаше тежък ден в офиса, след като бе спала съвсем малко предната нощ, и само защото не се наливаше с бира в някаква американска кръчма, той се държа сопнато. Майкъл очакваше от нея да е във форма по двадесет и четири часа в денонощие. Трябваше да издържи на цяла нощ страстен секс — е, никой не я принуждаваше реално, но тялото му не й оставяше друг избор — после да стане в шест часа, да си вземе душ, да се облече като бизнес дама, в каквато се превърна, да иде в офиса и да се труди цял ден, после да си вземе допълнително работа за вкъщи, да излезе на среща и отново да повтори всичко на следващия ден. Майкъл бе истински професионалист в офиса, но строг и взискателен. Непрекъснато имаше усещането, че върши нещо не както трябва. Въпреки успехите й той вероятно още я съдеше заради миналото й. Изглеждаше много по-дружелюбен с Мери Кастелано и Опи, както и с останалите служители.
А и по отношение на облеклото й. Сякаш никога не можеше да му угоди. Даяна вече бе на ръба на възможностите си да открие тоалет, който да получи комплимент от Майкъл. След като започнаха да излизат заедно, си мислеше, че може да омекне малко. Костюмите й ставаха все по-вталени и по-скъпи, намирането на подходящата блуза или чифт чорапи можеше да й отнеме цялата събота, а той никога не казваше нищо. Беше много дразнещо. Другите мъже, изглежда, харесваха външния й вид. Но щом Майкъл не я целува, по нищо не личеше, че я намира за привлекателна.
Даяна се спря на розовата рокля. Налагаше се да предприеме драстични мерки. Щеше да го шокира, за да го измъкне от проклетото му самодоволство. Прибра зеленото кадифе в гардеробната и посегна към розовия тоалет. Класиката явно не даваше резултати при Майкъл, а и бездруго истински стилната жена винаги разнообразява външния си вид. Мъжете трябва да бъдат провокирани. Те обичаха разнообразието; Ърни й го доказа. Значи целта е да бъде едновременно много жени в едно лице.
Копринената малка рокля се плъзна върху сутиена й без презрамки, истинско постижение на инженерната мисъл, като се има предвид изобилието от бледа плът, която трябваше да поддържа. Дрехата прилепваше по тънката й талия и ханша като втора кожа — бляскава като люспи на риба, искряща в цветовете на дъгата. Леко разкроената пола с асиметрична кройка завършваше точно над стройните й колене и добре оформени прасци. С такава рокля единствените подходящи обувки бяха на „Маноло“ и тя избра новия си чифт от жълта кожа заедно с малка вечерна чантичка на „Версаче“ със златни пайети. Колие от розови стъклени камъни се спускаше към падинката между гърдите й и тя освободи косата си от строгата френска плитка, като я остави да се стеле върху раменете. Ефектът бе зашеметяващ. За да избегне прекалено многото подсвирквания от околните, Даяна посегна към последната си придобивка — бяло кожено палто на „Стела Маккартни“ с дължина три четвърти, в стила на шейсетте години. Беше с огромни бели копчета и приличаше на нещо, сътворено от „Мери Куонт“. Жената в огледалото бе със съблазнителни извивки, дълги стройни крака и блестеше в розово, бяло и златно. Даяна се усмихна, разкривайки идеалните си перленобели зъби. Ако този тоалет не впечатли Майкъл, значи нищо няма да свърши работа.