Не би трябвало да полага толкова усилия, мислеше си Даяна, но тя бе готова да се потруди. Ден след ден се влюбваше все повече в него. Той я заслепяваше като комета — носеше се напред с едрото си тяло, силен, безразсъден и целеустремен. Харесваше й да наблюдава как другите мъже в офиса скачаха до него. Жените го обграждаха плътно. Вярваше, че единственото, което ги спира да не му се нахвърлят, бе мисълта, че може да бъдат уволнени и така да загубят достъп до него. Всяко същество от женски пол направо си умираше да флиртува с Майкъл. Петдесетгодишни матрони, пъпчиви тийнейджърки — нямаше значение. Омъжени, свободни, стига да не е истинска монахиня, всяка жена започваше да пърха с мигли. Въпреки грубостта и прямотата си, той бе роден за лидер. Беше пълна противоположност на бившия й съпруг. И истинска мечта в леглото. Всичките им караници спираха, когато останеха сами в спалнята, и тя губеше самообладание. Беше й достатъчно трудно да запази ума си хладен, за да е в тон с неговата сдържаност, дори когато са напълно облечени. Даяна вярваше, че ще умре от срам, ако той разбере колко е обсебена от него, докато Майкъл все още пестеше комплиментите си като оскъдни дажби по време на полесражение.
На вратата се позвъни и тя побърза да си сложи малко парфюм — „Хермес, Фобург 24“. Рекламата го представяше като слънчев ден в Париж и Даяна копнееше да е точно това за Майкъл.
— Минутка — обади се тя.
Тридесет и първа глава
Майкъл остана с отворена уста.
Господи, беше истинско видение. Млада, жизнена и с невероятно тяло. Независимо какви лични предпочитания имаше всеки, Даяна караше мъжете да се захласват. Някои харесваха гърдите. Познаваше мъже, които бяха вманиачени по женските гърди и биха следвали Даяна с изплезени езици. Само ако можеха да ги видят как изглеждат, след като се освободят от лъскавата рокля и нежната дантела на сутиена, щяха да й се предложат на секундата. Други харесваха тънката талия. Той можеше да обгърне с длани талията на Даяна. А дупето й бе достойно за поетична възхвала. В тази рокля човек просто не знаеше накъде да погледне по-напред. Дали да проследи с поглед сексапилните й прасци и стегнати бедра, които сякаш продължаваха безкрайно? Или да впие очи в съвсем леко загатнатата трапчинка между покритите й с лунички гърди, или пък да погали с поглед плавните извивки на дупето й под разкроената и лъскава пола на роклята й? Нямаше друг грим по лицето й, освен малко прасковен гланц за устни, приличаше на модел от шейсетте години — не кльощава като вейка, а с фигурата на Ракел Уелч. Зачуди се как тези оскъдни яркожълти каишки на обувките й, които с високите си токове подчертаваха стегнатото й дупе и придаваха фантастична стойка на тялото й, могат да издържат на тежестта. Истинска мистерия, която мъжете никога нямаше да разберат.
Даяна се завъртя пред очите му и бялото кожено палто и воланчетата на полата се повдигнаха леко в топлото сияние на свещите в стаята. Апартаментът й бе красиво подреден в онзи приглушен и ненатрапчив стил, за който светските дами плащаха прескъпо на дизайнерите си. Обикновено напразно. Даяна вероятно го постигаше сама и без никакво усилие. Той беше мъж и не се вълнуваше от интериорен дизайн, но изчистените линии на обзавеждането и отлично съчетаните цветове в жилището й привлякоха вниманието му. Тя бе предпочела приглушени тонове — от бледожълто до кремаво; това чудесно контрастираше на скучните жилища, обзаведени изцяло в бяло или бежово в минималистичен стил, които човек виждаше из цял Ню Йорк. На Майкъл цветовете в дома й му действаха успокояващо като слънчев ден. Макар да не можеше да си позволи мебелите, които видя в апартамента на Ърни, Даяна успяваше да внуши, че това място е принадлежало на семейството й векове наред, а не е луксозно жилище, обзаведено през деветдесетте години. И въпреки това, бе решила да излезе облечена по този начин.
— Какво ще кажеш? — попита тя.
Явно тази вечер щяха да са му нужни уменията му по карате. За да натупа всички онези наглеци, които щяха да й се лепнат на секундата.
— Не е зле — отвърна той.
Даяна се усмихна, за да скрие болката си. Проклет да е. От какво е направен този човек, от камък ли?
— Запазил съм маса в „Балтазар“ — каза след малко той.
— Да тръгваме.
Майкъл й предложи ръката си и тя я пое.
— Може би тази вечер няма да говорим по работа.
— Нямам представа какво имаш предвид под недостатъчно — рязко заяви Даяна. Седяха на една от най-добрите маси в ултра модерен ресторант, хапваха френски ястия, които не бяха лоши за Ню Йорк, и се караха ожесточено. Даяна побутваше ядно козето сирене в салатата си и си мислеше колко непоносим е Майкъл. Тъкмо приключи с обзавеждането на офиса и вече й заявяваше, че било недостатъчно?