Выбрать главу

— Имам предвид като размер. Ще се наложи да се разраснем.

— Защо не изчакаме да видим как ще потръгнат продажбите — каза Даяна и набоде салатата, сякаш зеленчукът я бе обидил с нещо.

Майкъл се загледа в нея. Супер, сега пък щеше да го учи на бизнес. Не му стигаше, че трябва да се занимава с всички сервитьори наоколо, които зяпаха дамата му. Беше готов да се закълне, че мъжете стават от мястото си и често-често посещават тоалетната, също като жени, само за да се опитат да надзърнат в деколтето й. Даяна бе истинска наслада за окото и те просто не можеха да се наситят. Тя го дразнеше и запленяваше и той я желаеше силно. Искаше му се да набие всеки мъж, който я погледне. И страшно искаше да приключат с вечерята, за да може да я заведе у дома. В леглото.

— Утре ще ида на Уолстрийт. Бих искал да дойдеш с мен.

— За какво?

— Имам предварителна среща с „Голдмън Сакс“. Това е поверително между другото.

Даяна усети как раздразнението й се превръща в гняв. Поверително?

— Какво, да не мислиш, че съм някоя вятърничава девойка, която веднага ще сподели с останалите секретарки, докато си пият кафето?

— Само искам да съм сигурен.

— Сигурен в какво? Че имам мозък в главата си, макар че имам и гърди ли?

Сисеро я зяпна.

— Ти какво, да не си някаква феминистка?

— Казваш го така, сякаш е равнозначно на „идиот“ — върна му го Даяна. — Може и да съм феминистка. Дотолкова, че да знам, че непрекъснатото ти покровителствено държане ми идва до гуша.

Майкъл сдъвчи ядно телешкото с орехи и отпи голяма глътка червено вино. Може би ще го отпусне малко. Никаква полза.

— Може ли да говориш малко по-високо, скъпа? Мисля, че хората на съседната улица не успяха да чуят как ми четеш конско. Мразя, когато жените повишават глас.

— А аз мразя, когато мъжете станат прекалено самодоволни.

— Не ти говоря като на жена, Даяна, ясно ли е? Говоря ти като на директор на „Империал“. Това е бизнес.

Тя се намръщи. Край, стига й толкова. Обичаше Майкъл, но ако той не й отговаря със същото, няма смисъл да седи тук и да търпи обиди. Двамата се разбираха чудесно в работата. Защо да рискува отношенията им в бизнеса?

Слабичкият глас на разума й нашепваше, че е време да отстъпи. Вече няма съпруг, който да й плаща сметките, ако Майкъл реши да я изрита от фирмата.

— Щом е бизнес — студено заяви тя, — мястото му е в офиса. Където ще продължим да се срещаме — само в офиса. Ясно?

— Съгласен съм — ядосано отвърна Майкъл.

Даяна посегна към сметката.

— След като това не е лична среща, аз ще платя. Мога да я мина като разход за данъчни облекчения.

Тя се завъртя на тънките си токчета и излезе навън, далеч от него, а всички мъже в ресторанта я проследиха с поглед.

Майкъл се насили да остане и да довърши вечерята си. Нарочно не бързаше с виното и кафето след това. Току-що го зарязаха публично, пред очите на цялата зала. Това не му харесваше. Изобщо не му харесваше.

— Паричният поток на компанията ви е добър, но ще имате нужда от много сериозно финансиране, за да осъществите едно разрастване на бизнеса. Първоначално предлагане на акции на борсата може да ви е от полза.

Даяна се наведе леко напред към махагоновата маса в конферентната зала на „Голдмън Сакс“. Цяла кохорта от млади и амбициозни анализатори, повечето мъже, както и един малко по-възрастен човек — Ричард Демота, вече половин час ухажваха Майкъл най-усърдно. Сумите, които подхвърляха небрежно, бяха толкова големи, че приличаха на международни телефонни номера с по няколко нули в добавка. И все пак той явно не бе убеден. Упорит негодник.

Даяна плака дълго, преди да заспи предната нощ, твърдо решена това да не се повтаря. Тази сутрин избра най-хубавия костюм в гардероба си — пола в цвят на шампанско на „Вера Уонг“, която стигаше точно до коляното, сако с модерни ръкави до под лакътя, съчетани с обувки на нисък ток на „Чарлс Журдан“ и колие от перли. Като се добави и семплата блуза от кремава коприна и съвсем малко грим, изглеждаше така, сякаш е слязла направо от корицата на Форбс.

Майкъл я огледа внимателно, когато пристигна в офиса, но се държеше съвсем делово. В известна степен поведението му беше дори по-лошо, отколкото караницата им предната вечер.