Даяна си повтаряше, че всичко е наред. Той е добър шеф. Всичко останало е моментна лудост, проява на младежка глупост, която вече бяха загърбили.
— Но да приемем, че компанията стане публично дружество — смело се обади тя.
Очите на пазарните анализатори за миг се спряха върху нея. Много добре знаеше, че те биха пренебрегнали думите на една жена, стига да могат. Даяна нямаше да им даде подобна възможност. Тя е директор на тази компания и имаше намерение да продължи, след като започна.
— Какви са шансовете господин Сисеро да изгуби контрол? И колко дълго биха чакали нашите инвеститори за възвръщаемост на инвестициите си? Какви дивиденти ще трябва да изплатим и кога, преди да започнат да ни изоставят?
Мъжете наоколо повдигнаха вежди. После Демота се прокашля.
— Ако мога да отговоря на притесненията ви, госпожо Фокстън… — започна той.
Даяна вдигна ръка с отлично поддържан маникюр.
— Госпожица Верити. Даяна Верити. Използвам моминското си име.
Забеляза сепнатия поглед на Майкъл и се усмихна вътрешно. „Докато ме издържаше съпругът ми, каза си тя, мразех всичко, свързано с феминизма. Но сега, когато и сама се грижа добре за себе си, ми се струва… ами… каква е точната дума?“
Забавно. Точно така. В момента наистина се забавляваше.
— Разбира се, госпожице Верити — съгласи се незабавно Демота и започна да описва рисковете. Този път определено включваше и нея в числото на хората, които трябваше да убеди.
Ърни дъвчеше пурата си и издуха дълга и тънка струйка дим.
Винаги му бе приятно да обядва в клуб „Вояджър“. Беше един от най-старите на Уолстрийт и членовете му бяха само потомствени богаташи. Банкери, корабни магнати, отбрани съдии и собственици на земя, всички се събираха тук и си общуваха дискретно. Единствените жени, които се допускаха, бяха с къси черни поли и бели престилки и сервираха напитките. Съпругите на членовете можеха да ги придружават само до фоайето. „Вояджър“ устояваше на всеки опит да бъде приобщен към новия век. Ърни искрено се надяваше скоро да стане един от избраниците. Всеки път, когато успяваше да убеди свой партньор да го вкара в списъка с чакащи за одобрение, го отхвърляха. Но той не бе от стеснителните. Искаше да влезе вътре и беше готов да чака.
Домакинът му Честър Брадли Трети кимаше и се усмихваше, докато вътрешно си мислеше колко непоносимо дребнав човечец е клиентът му. Всеобщо достояние е фактът, че Фокстън тропа с всички сили на вратите, за да го пуснат вътре. По-скоро щеше да хване пъстърва във водите на Хъдсън, преди това да се случи. Но въпреки това обичаше да кани Фокстън на питие тук, да угажда на англичанина и да го предразполага. Акциите му се покачваха, откакто „Блейклис“ намалиха драстично разходите си. Сделката му с италианците се посрещна много добре. Уолстрийт винаги е нащрек за новия Тед Търнър или Ричард Брансън. Не вярваше, че това ще е Ърни Фокстън, но Брадфийлд съвсем не бе получил градската си къща на Парк Авеню и имението си в Дъчес Каунти, като пропилява възможни шансове.
Фокстън и адвокатите му бяха нови клиенти за „Брадфийлд и Смит“, инвестиционната банка, която той имаше удоволствието да ръководи. Ърни явно нямаше търпение да купи някоя нова компания, а Брадфийлд обожаваше враждебното превземане на чужди фирми. Отличен ход в бизнеса и толкова в стила на осемдесетте. В замяна на това кой не би изтърпял печеното телешко, евтиното вино и пура на Ърни Фокстън от време на време, докато му подхвърляше късчета информация, която той жадува да чуе?
— Говорих с Джак Файнмън — каза Честър. Файнмън бе добър адвокат, прекалено дискретен, за да се оплаква от клиента, на когото го бяха насадили. — Спомена, че се интересувате от напредъка на „Империал Геймс“, така ли е?
Ърни се приведе напред.
— О, да. Така е. Имаш ли нещо, което трябва да знам?
— Нищо важно. Но явно са разговаряли с определени хора за първоначално предлагане на акции на борсата.
Значи се случваше. Ърни усети прилив на адреналин, който почти го замая.
— И какво мислиш за това?
— Само, че би било добре да си купиш от акциите им, щом излязат на пазара. — Брадфийлд знаеше, че Фокстън мрази собственика на малката компания, и се наслаждаваше на страданията му. — Фирмата е малка, но добре приета. Занимава се с интернет търговия. Може да се развие много добре.
Ърни се насили да се отпусне.