— Планът ми се струва добър. А сега ми разкажи за жилището ви отново.
— Намира се в Сентрал Парк Уест — започна с хвалебствията Даяна, — на дванадесетия етаж. Сградата е от средата на седемдесетте, изключително престижно място, съветът на собствениците отказал на Барбара Стрейзънд преди две години, защото не искали наоколо да се навъртат фотографи…
След като се впусна в подробно описание на прелестите, които я очакват само на хвърлей разстояние от „Сакс“, Даяна изглеждаше толкова щастлива, че Мила се постара да заглуши вътрешните си опасения.
„Тя може да се справи с Ърни, каза си Мила. Даяна може да се справи с всичко.“
Четвърта глава
Даяна си каза, че тук би могло да й хареса. Взе кристалната чаша с прясно изцеден ягодов сок, който камериерката й донесе, и се зае да обикаля апартамента. Огромните прозорци, високи почти до тавана, бяха с изглед към Сентрал Парк и езерото, което проблясваше под слънцето. Отвъд него дори и Харлем изглеждаше спокоен в далечината. Когато небето е ясно като днес, на хоризонта се виждаше ярката зеленина на Уестчестър. Ърни искаше тя да се разходи до Уестчестър и да им намери вила за почивните дни. Всички брокери от Уолстрийт и хирурзи от Парк Авеню си имаха къщи извън града, а Мартас Винярд, според Даяна, бе прекалено изтъркано като място. Същото важеше и за Хемптънс. Освен това имаше и дребен проблем с финансите на Ърни. Той беше богат — вече направи голямо впечатление в „Блейклис“ — но не разполагаше с истинско богатство, като това на Келвин и Кели Клайн или на Стивън Спилбърг и Кейт Капшоу. Даяна не искаше вила в Хемптънс, ако нейната ще е най-малката в околността. Предпочиташе да се насочи към Скарсдейл или Броксвил и да потърси някое малко провинциално бижу за уикендите. В Уестчестър бе пълно с хора, които искаха да избягат от градския шум — новата й най-добра приятелка Фелисити Метсън я увери, че това е второто по богатство градче в Америка след Бевърли Хилс.
Не бе толкова трудно да се установи тук. Пол Гамън, председателят на борда на директорите в „Блейклис“, светски ветеран, който обожаваше всичко британско, организира парти за втората им вечер в града. Поканиха само отбрани хора, никакви знаменитости, само тези с многото пари. Даяна беше в класическа семпла сиво-синя рокля и си бе сложила обеците с диаманти и цитрин, които Ърни й купи в деня, в който подписа договора за апартамента им; гримът й бе само лек фондьотен и съвсем мъничко бронзираща пудра. Знаеше как да постигне вида на потомствено богато момиче, макар никога да не е разполагала с много пари. Докато Ърни се хвалеше пред преуспелите борсови брокери за строгите ограничения на разходите, които наложи в предишната си компания, Даяна обработваше съпругите. Бизнесът бе толкова отегчителен. Беше много по-забавно да харчиш пари. А именно съпругите — понякога и любовниците — държаха ключа към приемането й в обществото.
Докато отпиваше от сока, Даяна си мислеше, че Лондон е бил като разходка в парка. Нужни й бяха няколко фотосесии, малко аристократични роднини, красота и богат съпруг. Можеше да пазарува на воля цели три седмици на Бонд Стрийт, без да влезе два пъти в един и същи магазин. Но истински високата класа е нещо повече от достъп до ексклузивни партита и редовно фигуриране на името ти в списък за гости, който се проверява от бодигард в смокинг. Американците имаха различен стил на живот и Даяна възнамеряваше да се впише в него. Новото момиче в града се нуждаеше от всички предимства, с които се ползваше елитът на Манхатън: тайните телефонни номера, които изисканите ресторанти даваха само на отбрани клиенти, така че те винаги да получат маса; имената на най-добрите маникюристи, масажисти, на хора, чието главно занимание е да разхождат кучетата си и личните си асистенти за пазаруване. Даяна съсредоточено обхождаше всяка групичка от дами в облицованата в махагон гостна на госпожа Гамън, разположена високо над Парк Авеню. Раздаваше визитни картички, запомняше имена и обещаваше среща за обяд на едни, чай на други. Ърни бе в издателския бизнес, а това все още носеше престиж в Ню Йорк. А и в крайна сметка жените бяха любопитни по природа. Даяна знаеше, че всички ще искат да я огледат.
Планира първите си две седмици като истински генерал. Хелън Гамън й даде списъка на гостите си — Даяна, разбира се, не би направила нещо толкова вулгарно като да запише телефонните им номера по време на партито, затова внимателно обмисли как да подходи към всеки. Последва цял куп обеди, посещения в салоните за красота и обиколки из бутиците на „Прада“ и „Дона Карън“. Някои от дамите бяха забавни, повечето — завистливи и злобни, но всички бяха богати, кльощави и отегчени.