— Може и да го направя. Но какво по-точно прави тази фирма толкова специална? Новият ни отдел за игри също се развива чудесно.
— Съгласен съм напълно. Но вие правите игри. „Открий и застреляй“ или както там ги наричат. Майкъл Сисеро, мисля, че така се казваше…
— Точно така.
— Умен младеж. Далеч ще стигне. Много се говори за него. Както и да е, той прави образователен софтуер, игри, които учат децата на полезни неща. Неговите продукти се ценят по-високо от обичайните академични програми, защото са забавни. — Брадфийлд сви рамене. — Когато аз бях дете, играехме с оловни войничета, но вкусовете на малките се менят.
Облегна се на стола си, много доволен от себе си. Англичанинът изглеждаше като попарен.
— Знаеш ли кога ще излязат на пазара?
Ново повдигане на рамене.
— За да се подготви всичко както трябва — а щом става дума за „Голдмън“, те ще го направят, — са нужни няколко месеца поне. Може би четири.
— Интересно. — Ърни угаси пурата си, изправи се и подаде ръка на Честър Брадфийлд. — Благодаря за обяда. Пак ще се видим.
Изтича навън по облицованите с дъбова ламперия тесни стълби на старата сграда и профуча край почтително сведената глава на портиера. Шофьорът му го чакаше. За щастие в лимузината имаше два телефонни апарата и вграден факс. Вдъхновението бе озарило Ърни Фокстън и той нямаше намерение да чака да се върне в офиса, за да се залови за работа.
— Е, какво мислиш? — обърна се Майкъл към Даяна.
Беше краят на работния ден. Служителите си бяха тръгнали, поне повечето от тях. Телефоните бяха притихнали и сега двамата преглеждаха сметките с картонени кутии китайска храна и писалки в ръце.
За Даяна бе истинско изпитание да е близо до него, но тя не се издаваше. И двамата се държаха сковано. Всеки очакваше другият да направи първата крачка. Но тъй като никой не помръдваше, продължиха с работата си.
— Мисля, че трябва да го направим.
— Ще се наложи междувременно да се обърнем към някоя банка за кредит.
— Знам — съгласи се Даяна. — Но ако им споделим поверително за излизането ни с акции на борсата, те с радост ще ни отпуснат кредит.
— Направо ще са на седмото небе — цинично потвърди Майкъл. Много щяха да са щастливи, защото тогава ще имат гаранции. А щом веднъж излязат на пазара, винаги имаше вероятност да се изгуби контрол. Погледна към Даяна. Тя събираше документите си. Толкова добре изглеждаше в бледозлатистия костюм. Но каква разглезена примадона беше само. Даяна Верити? Моля, моля. Не само го заряза, а се мислеше направо за новата Глория Стайнъм.
— Излизаш ли?
— Имам планове — мило отвърна тя.
— Много бързо действаш.
Тя повдигна извитите си вежди.
— Това може и да те изненада, Майкъл, но светът не е рухнал само защото сме скъсали. Ще се видим утре.
Събра нещата си и излезе сред облак от парфюм.
„Ужасна жена, каза си той. Студенокръвна, коравосърдечна английска вещица.“ Би я нарекъл и фригидна, ако не знаеше добре, че не е такава.
Е, какво пък, тази игра беше за двама. На стадиона на янките имаше мач в седем часа. Ще се обади на Джо и могат да гледат заедно мача. Бира и бейзбол. По-добре, отколкото някаква си жена. Особено пък тази.
Тридесет и втора глава
Балната зала грееше като пещерата на Аладин. Формално погледнато, това бе само коктейл, но човек никога не би предположил. Големи платна от фин бял тюл, обшит с миниатюрни стъклени перлички, висяха от тавана като великанска паяжина, покрита с капчици роса. Огромни бели свещи с аромат на ириси и лавандула бяха разположени на стратегически места из залата и хвърляха топли отблясъци върху златните маси, украсени с гирлянди от кремави лилии и нежни малки цветенца, искрящи кристални чаши и пенливо шампанско „Кристал“. Оркестър от двадесет и четирима музиканти, всички облечени в бяло, свиреше нежна музика, докато красивите гости наоколо си бъбреха. А каква гледка бяха само! Вместо обичайната повеля да се облекат в бяло или черно, на поканата пишеше: „Бъдете в червено“. Гостите се движеха из огромния бял пашкул, за който декораторите на госпожа Меримън се бяха трудили без почивка цяло денонощие, като макове, пръснати из снежно поле.
Дори и мъжете бяха в червено. Даяна се замисли колко екстравагантно бе всичко; това са бизнесмени от издателства, музикални компании, телевизионни мрежи; титани на корпоративния бизнес и съпругите им. Едва ли някой от тях имаше червен костюм. Сигурно им се е наложило да си осигурят такъв само за тази вечер. А рубините, с които се бяха окичили жените, бяха направо зашеметителни.