Даяна махна с ръка към яркочервените костюми на гостите, които се разхождаха сред прелестната бяла зала.
— Не толкова прекрасни, колкото вашето.
Клеър Брайънт прикри доволната си усмивка с чашата. Даяна отлично се справяше със старата вещица. Елспет бе абсолютната кралица на светското общество в Ню Йорк. Беше почетен гост на всяко значимо светско събитие, познаваше всички важни лица в благотворителните дружества и най-хубавото бе, че е достатъчно стара, за да се радва на кашите, които забърква. Елспет, заобиколена от своя изтънчен кръг и разглезена от живота, не даваше и пет пари за чуждото мнение. И именно затова дядото на Клеър някога я е ухажвал, и затова и внучката му я харесваше сега. Клеър изслуша цялата история на Даяна, а онова, което приятелката й премълча, сама отгатна. Много лесно бе да попълни празните места.
Даяна се нуждаеше от съпруг. С помощта на Елспет Меримън можеше да си намери фантастичен кавалер.
Клеър никога не бе харесвала особено Джоди Гудфренд и Наташа Цукерман. Съпругите на брокерите от Уолстрийт си мислеха, че те управляват града. Падението на Даяна със сигурност е забавлявало всички в продължение на няколко седмици. Но Клеър бе истинска нюйоркчанка по произход и възпитание. Обичаше оцеляващите. А застаналата пред нея англичанка в копринената рокля беше издържала теста с отличие.
Клеър погледна наляво и русите й вежди се повдигнаха леко. Както се казваше в старата поговорка: „Не викай дявола, за да не видиш рогата му“. Или нейните рога в този случай.
— Скъпа Елспет.
Без да обръща внимание на Клеър, Джоди Гудфренд, слаба като скелет, с лъскава сламеноруса коса, се появи до тях в облак от парфюм „Джой“ и задължителните бляскави рубини. Беше със скъпа кървавочервена, тясна и права рокля в китайски стил с висока яка и странични цепки на полата, която подчертаваше костеливата й фигура и плоско дупе. Типично за Джоди. Дори не погледна с кого разговаря Елспет. Просто се втурваше напред и очакваше всички да й направят път.
Клеър забеляза, че Даяна изобщо не трепна. Зачака ответната й реакция.
— Здравей, Джоди — мило я поздрави Елспет, — познаваш Даяна Верити, нали?
Джоди се извърна наляво и се сепна. Какво търси тук Даяна? Нима не е отдавна заровена в тинята? Колко пъти трябва да остави без отговор обажданията й, докато глупавата англичанка най-сетне разбере, че разведените не са добре приети в клуба им?
— Срещали сме се — след кратко мълчание потвърди тя. Тонът й бе леден. „Едно парти съвсем не означава, че си се върнала в обществото, сладурче“, сякаш казваха стиснатите й устни. — Преди Ърни да се разведе с теб, нали, Даяна?
— Точно така. — Даяна усети, че й става забавно. — Беше поканена на шест от вечерните ми партита и обядваше с мен два пъти седмично.
Джоди махна небрежно, за да покаже колко незначително е всичко това.
— О, да, спомням си. Толкова много партита… обеди… трудно с да ги запомни човек всичките.
— Сигурно е така, след като си толкова заета с пазаруване по цял ден — отвърна Даяна.
Джоди замръзна. Вместо да й се подмазва и да я моли да бъде приета обратно в лоното — както стори скъпата Фелисити — Даяна се осмеляваше да се държи грубо с нея, Джоди Гудфренд, съпругата на председателя на борда на „Крезус банк“!
Хората бяха спрели да си бъбрят и поглеждаха към тях. Наслаждаваха се на свадата. Е, сега е моментът да сложи малката нахалница на мястото й.
— Обичам да пазарувам. Много е важно една жена да изглежда добре за съпруга си. Това е част от успеха на всеки брак — с режещ тон заяви тя. — Вероятно това ти е непонятно. Предполагам, че имаш други интереси. Например да си търсиш пълен с хлебарки апартамент в Алфабет Сити.
Джоди се засмя звънко.
Даяна отвърна с усмивка. Адреналинът кипеше във вените й. Значи тази вещица пред нея е прочела статията в онзи жълт вестник? Разбира се, че я е чела. Даяна се запита как изобщо е могла да харесва някога тази жена.
— Беше ми доста трудно — призна тя. — Разбира се, отдавна вече не живея там. Сега имам собствен мезонет в Бромптън Билдинг.
Джоди се скова. Бромптън Билдинг бе най-модното място, в което живееха всички млади и преуспели в бизнеса. Не е чак от ранга на къщата й в Бронксвил, разбира се, но определено бе много уважаван адрес.
— Значи се виждаш с някого? Колко бързо действаш! — върна й го тя.
Даяна се усмихна високомерно.
— Не е точно така. Имам свой бизнес. Сега съм директор на „Империал Геймс“. Откривам нови таланти, разговарям с банките, организирам дейността на служителите в офиса и отговарям за маркетинга.