— Точно така — подсмихна се доволно Ърни.
— Но трябва да ви предупредя, че телевизията е скъпа. Рекламата ще ни струва много, в това няма никакво съмнение.
— Изобщо не ме интересува колко ще струва. — „Империал“ бяха само на една ръка разстояние от успеха. — Искам да пуснете рекламните клипове в ефира. Намерете агенция, която може да го направи по-бързо. Искам да пуснем продукта на пазара още сега.
Тридесет и трета глава
Отне й само две седмици.
Даяна се усмихна, когато се замисли за това. Бе се върнала на небосклона на светския живот като ярка комета, чиято бляскава опашка искреше точно до неповторимото сияние на престижа, с който разполагаше Елспет Меримън. През деня тя бе заета с внимателното планиране на първоначалното предлагане на акции на борсата заедно с Майкъл, като спазваше професионална дистанция и не си позволяваше да се замисля колко много я боли все още, особено късно вечер, след като и последната въздушна целувка докоснеше бузата й, и последната чаша шампанско е изпита до дъно. Само в онези мигове, когато лежеше загърната в копринените си чаршафи на „Пратези“ и гледаше през прозореца светлините на Манхатън, тя се предаваше на болката от празнината, която той остави с тръгването си. Всъщност тя е тази, която си тръгна, но пък той я принуди да го направи.
Даяна тръсна глава и взе новите си диамантени обеци, за да разсее мислите си. Зарече се да не мисли за него. Ядосваше се на себе си, че понякога губи контрол над мислите си. Бизнесът се развиваше отлично и тя се наслаждаваше на споделената с Майкъл слава. Светът постепенно научаваше за „Империал“. Тази сутрин имаше половин параграф за тях, заровен дълбоко в страниците на Уолстрийт Джърнъл. От „Голдмън Сакс“ смятаха, че интересът към акциите им на борсата ще е значителен. Тя е част от всичко това. Макар да не разбираше нищо от програмиране, Даяна определено знаеше всичко за клюките. Хората клюкарстваха във всички сфери на живота, а не само в Холивуд и в светските кръгове. Компютърните маниаци и хлапаците, които бяха запалени по комикси, клюкарстваха не по-малко от всички останали. Способността й да пресява това изобилие от информация и да подбира най-добрите и най-всеотдайните хора я превърна в незаменим търсач на таланти за Майкъл.
Тя не би могла да го укори за нищо по отношение на бизнеса. Бе й дал шанс, когато никой друг не искаше и да чуе за нея. Сега й отдаваше дължимото за заслугите, а също и заплата, и пост в компанията, които отговаряха на приноса й. В личните си взаимоотношения Майкъл ужасно подценяваше жените, налагаше волята си безпрекословно — „Не мисли сега за това, Даяна“ — но що се отнася до бизнеса, беше абсолютно справедлив. Страшно взискателен шеф, определено. Безпределно строг — да. Но ако работиш добре, успехът ти в „Империал“ е гарантиран. Дали си черен, бял, розов, на зелени петна, все едно. Той издигаше служителите на високи постове, воден единствено от това колко са добри в работата си.
Миналата седмица Майкъл назначи Джим Ийст, легендарен специалист в маркетинга, който не бе работил повече от двадесет години. Беше невероятно добър в своята област. Освен това бе на седемдесет и осем. Фактът, че споделяше кабинета си с Опи, говореше много за липсата на предубеденост у Майкъл. Той изобщо не виждаше нищо странно в ситуацията.
Що се отнася до живота извън офиса обаче, Даяна нямаше намерение да се съобразява с мнението на шефа си.
Елспет се постара доста. Някой и друг коктейл, вечеря, покана за тенис на смесени двойки в кънтри клуба и изведнъж Даяна се оказа обратно в играта. Беше забавно да се тревожи каква рокля да облече, да подбира внимателно грима си и да се разкъсва между „Прада“ и „Лулу Гинес“ в избора на чанта. Тя непрекъснато разнообразяваше стила си на обличане и жълтите вестници бързо подхванаха темата. От Уиминс Уеър Дейли много харесваха как съчетава „Стела Маккартни“, „Шанел“ и „Ричард Тайлър“, докато всички носеха само бежово и консервативни тоалети — копията на Гуинет Полтроу, които се тълпяха на всяко светско събитие, явно не обличаха нищо друго, освен „Ралф Лорън“ и „Келвин Клайн“. Срещна се с Наташа Цукерман и се държа мило с нея, докато всички напрягаха слух да чуят какво ще си кажат двете. Говореше се, че Фелисити Метсън е направо бясна. Даяна се опитваше да убеди и самата себе си, че е над подобни дреболии като това какво мисли Фелисити. Но тайничко бе доволна. Беше страшно забавно.
Избра розова рокля на „Гоуст“, прекрасно творение от много тънка материя, която галеше извивките на тялото й и стигаше чак до пода, и я допълни с копринен розов шал на „Хермес“. Диамантите, които нежно се поклащаха на ушите й, бяха достатъчни като бижута. Едно бързо напръскване с уханието на дива роза и лавандула, което специално приготвяха за нея в Париж, пристягане на каишките на последните й обувки от „Маноло“ и Даяна бе готова.