— Пренаредили сте местата? Убедена съм, че не е било нужно да полагате толкова усилия.
— Бих направил много повече — увери я Брад, като си мислеше за осемте хиляди, които се наложи да обещае като компенсация за хаоса в последната минута, и неловките извинения към заможната вдовица, която преместиха от почетното й място точно до него. Сви ръката си в лакътя с надеждата, че един английски джентълмен би постъпил по същия начин. — Да се настаним на местата си?
Сковаността на Даяна сякаш се стопи. Той беше забавен, очарователен и много мил. „Заслужавам такъв човек до себе си“, каза си тя.
— Благодаря. С удоволствие — отвърна му официално.
Брад бе много опитен в представянето й на останалите. Дори и Даяна остана впечатлена от другите на масата им. Фред Дрейзнър, собственикът на Нюз, бе настанен от лявата й страна, а отдясно беше съпругата на губернатора. Двама киноактьори и една принцеса от Монако седяха до носител на Нобелова награда и огромен като канара баскетболист. Зачуди се къде ли се намира Фелисити Метсън. Би си изяла шапката от яд, ако можеше да я зърне сега.
Даяна поздрави вежливо всички, направи лек реверанс на принцесата и седна на мястото си, след което потъна в размисли за кавалера си, докато траеха неизбежните речи. Брад Бейли? Познаваше всички, всички го харесваха и несъмнено бе много богат. Имаше хубаво тяло, като човек, който се занимава с фитнес, макар и да не си пада много по тежестите.
— Имате известно предимство пред мен — каза Даяна. — Знаете коя съм, докато аз не бих могла да кажа същото.
Брад кимна.
— Занимавам се с недвижими имоти. Притежавам компанията „Брадли риалтърс“. Едва ли сте виждали името на фирмата, защото не рекламираме дейността си. Интересуваме се най-вече от престижни имоти в Манхатън, Уестчестър и Лонг Айлънд, както и на север от града.
— Какво означава престижен имот за вас?
— В общи линии всичко над осем или девет милиона.
Даяна се загледа в менюто. Блини с хайвер, след това патица с пюре от зелен грах и за десерт ябълкова паста с ванилов крем.
— Как се насочихте точно към този бизнес?
— Семейството ми се занимава с това. Баща ми е основал компанията. — Брад сви рамене извинително. — Не мога да се похваля, че всичко съм постигнал сам.
— Нека позная. — Даяна се улови, че флиртува с него. Наведе се по-близо и той вдъхна аромата на рози, като се постара да не зяпа прекалено нахално покритите й с лунички прелестни гърди. — Имате семейно имение в Бруклин Хайтс и всеки уикенд са ви пращали на уроци по езда?
— Почти познахте. Провинциална къща в Уестчестър, градска къща в Ню Йорк и конюшни с много коне.
— И частен самолет — предположи Даяна.
— Разбира се — съвсем сериозно потвърди той.
Тя преглътна.
— Звучи приятно.
— Така си е. Но напоследък предпочитам да пътувам всеки ден до дома си в Скарсдейл. Харесва ми да се събуждам, заобиколен от зеленина.
— Разбирам — тихо отвърна Даяна.
— Така се откъсвам от града. Посещавам подобни събития, защото се налага.
— Къде иначе можете, да срещнете хора, които искат да купят или продадат жилище с начална цена от осем милиона?
— Точно така — зарадва се той на проницателността й.
— Знам, че и вие се занимавате с бизнес.
— Всъщност издирвам подходящите специалисти. И постът ми съвсем не е толкова престижен в действителност — сухо отвърна тя.
— Надявам се, че ще намерите време в графика си за една вечеря с мен? — предпазливо попита Брад.
Даяна посочи чинията си.
— Нали сега вечеряме?
Той се престори на съкрушен.
— О! Сега разкъса сърцето ми на две.
Даяна отново се засмя.
— Стига, Брад. Сигурно те преследват милион момичета.
— Така е — призна той. — Но аз не харесвам момичета, които ме преследват. А такива, след които мъжете тичат.
— Като мен ли?
Брад отново й отправи сърдечна усмивка. „Той е истинско «златно» момче, типичен американец, с прекрасен тен и в отлично здраве“, каза си Даяна.
— Точно като теб. Затова те моля да ме избавиш от мъките ми. Кажи „да“.
Тридесет и четвърта глава
Майкъл бе излязъл да тича в шест без петнадесет сутринта, в онзи час, когато градът, който никога не спи, всъщност спеше. Освен някой и друг полицай, прибиращ се от нощна смяна, и търговците, които бързаха към пазара за пресни плодове и зеленчуци, за да подберат стоката си за деня, широките бетонни каньони на Манхатън бяха съвсем безлюдни. Имаше членски карти за няколко престижни фитнес зали, а освен това ходеше и на тренировки по карате, което му помагаше да понесе разочарованието си от Даяна, онази студенокръвна английска вещица. Но нищо не му помагаше да прочисти мислите си, така както бягането из пустите улици на града. Тичаше по бетонната настилка и пресичаше странични улички, от които не идваха коли. Чистите и открити линии на пътната мрежа в Ню Йорк сякаш сами теглеха краката му, предизвикваха го да бърза и продължава напред. Повечето хора предпочитаха да тичат за здраве в парка, но това бе прекалено безлично за Майкъл. Защо да обикаля в кръг около някакво си съвсем обикновено езеро, след като може да бяга покрай спуснатите кепенци на музикалните магазини в Ийст Вилидж или покрай идеално поддържаните градинки на Западна единадесета улица? Защо да се блъска със стотици други, тичащи по една и съща утъпкана алея, след като „Мюзиъм Майл“ с разкошните жилищни сгради на Парк Авеню бяха толкова близо и можеха да са неговата лична спортна площадка? А най-хубаво е в центъра на града, където великанските стъклени и каменни кули пронизваха небето като обвинително вдигнати пръсти. Обичаше да планира така маршрута си, че независимо откъде минава, накрая да пробяга през Таймс Скуеър с огромните му билбордове и светлинни реклами, завладели утринния небосклон. Някога Таймс Скуеър бе свърталище на проститутки, но градската управа ги изгони от площада. Сега наоколо имаше изискани малки хотели и полицаи, които непрекъснато влизаха и излизаха от близкото полицейско управление. Тук все още бе туптящото неоново сърце на града. Сисеро гледаше на Ню Йорк като на отговора на съвременния човек на пирамидите от древността. Обичаше да спира, окъпан в пот, с изтръпнали мускули на краката, докато цялото му напрежение сякаш бе потънало в земята, и да вдига поглед към великанските билбордове. Това бе един от любимите му мигове от деня.