— В момента просто се наслаждавам на компанията му — каза тя най-сетне.
Елспет се наведе напред и прекрасният й костюм от туид на „Шанел“ се намачка.
— Няма лошо, скъпа. Наслаждавай се на компанията му. Само се постарай и той да цени твоята.
Е, миналата нощ определено беше много приятно. Направо не й се отиваше на работа. Но телефонът звънеше и трябваше да го вдигне.
Взе слушалката.
— Здравей, Майкъл.
Кой друг би могъл да е в шест и петнайсет?
След като осведоми подробно Даяна, Майкъл си взе душ, облече се и се приготви да иде пеша до офиса. Нямаше мобилен телефон и това можеше да се окажат последните му тихи мигове от деня. По-късно щеше да го затрупат с лавина от обаждания и обвинения. „Голдмън Сакс“ щяха да се оплакват, служителите от маркетинга щяха да крещят на своите връзки защо никой не е разбрал за това по-рано. Ясно си представяше всичко и знаеше как ще завърши. Ърни Фокстън разполагаше с онова, което им липсваше на тях — пари. Нямаше нужда да пуска акции на борсата, за да плати за дистрибуция и маркетинг. Онази сделка с италианците, за която Майкъл беше чел и не й обърна голямо внимание, е основата, на която Ърни стъпваше, за да влезе в пазара на играчки. И много добре разбираше на какви машинации е способен извратеният мозък на онзи мръсник.
Фокстън сигурно е похарчил страшно много пари. Този билборд едва ли е единствен.
Забърза крачка. Ходенето му помагаше да прочисти ума си. Това щеше да съсипе първоначалното предлагане на акции на фирмата им на борсата; веднага го разбра. Продуктът им вече не е уникален. Без средства за реклама или информация сред обикновените потребители щеше да изглежда сякаш са закъснели за собственото си парти.
Струваше му се, че всичко е много целенасочено.
Зави по Западна четвърта улица и обмисли по-сериозно предположението си. Целенасочено? Ърни Фокстън определено е изпитал огромна наслада от уволнението му, както и от факта, че го е измамил с милиони. Но дали ще продължи да го преследва? Дали това е обмислен план, за да го съсипе?
Майкъл се сети и за Даяна. Ърни се разведе с нея и се бе свързал с някаква нова използвачка, а Майкъл я взе на работа при себе си. Когато компанията му, а заедно с нея и Даяна, започна да се съвзема, вероятно той много се е ядосал.
Казват, че човек мрази повече онези, които е наранил, отколкото онези, които са го наранили.
Замисли се за рекламното табло. Не беше просто образователен диск за деца. А абсолютно копиране на уникалния за пазара продукт на „Империал“.
Много от най-ценните му кадри — намерени от Даяна — се задоволяваха с относително ниските си заплати, защото очакваха един ден да си получат заслуженото. От самото начало знаеха, че „Империал“ ще е високо оценена на борсата. Всички служители във фирмата имаха малки дялове. Всички щяха да забогатеят повече или по-малко, когато акциите се продадат. Но сега с това е свършено.
Майкъл обмисли всичко задълбочено. Щяха да го напуснат и той не можеше да ги вини. Ставаше дума за бизнес, а не за благотворително дружество. Ако той е първокласен програмист или търсен кадър в сферата на маркетинга, не би приел годишна заплата с тридесет хиляди долара по-малко, отколкото заслужава, без да чака отплата. Едно сериозно изтичане на кадри ще съсипе компанията му. Продуктите щяха да се забавят и нямаше да са толкова добри. Дистрибуцията ще се разпадне. Щеше да се върне на изходна позиция.
Гневът сви студените си лапи около сърцето му. По дяволите! Ако Ърни Фокстън се надява, че с това ще го закопае, много е сбъркал. Щом иска война, ще я получи.
— Е, какви са новините? — подхвана Ърни. За него утрото бе чудесно. Тази сутрин Юнг-Ли бе особено жестока с него. Беше се разтъпкала с новите си метални токчета по гърба му. Фелисити не му се пречкаше и само изпрати горе любимата му закуска; имаше и добри новини от адвокатите си.
„Голдмън Сакс“ се оттегляха от сделката с „Империал“. Файнмън му каза, че вече се говори за това. Рекламните клипове, излъчени предната вечер, били много добре приети. „Империал“ вече не са единственият играч на сцената. Пазарът не обичаше несигурността и щеше да изчака да види как ще се представи „Блейклис“.
— Пускането на акции е отложено. Което означава, че нямат пари.
— Свършено е с тях — изръмжа Ърни. — Нагъл дребосък.
— Хм… да — съгласи се Файнмън. — Определено ги очакват сериозни проблеми.
Ърни затвори телефона и подсвирна доволно. Чувстваше се като господаря на вселената. Прекрасно е да разполагаш с пари в Ню Йорк. Той, Ърни Фокстън, можеше да издига хората и да ги съсипва. Майкъл Сисеро веднъж отказа да играе по свирката му. Както и Даяна. „С мен не могат да се подиграват“, тържествено си каза Ърни. Това щеше да покаже на целия свят, че когато Ърнест Фокстън те повали, най-добре е да си останеш на земята.