— Искам да организирам парти — заяви тя, когато Ърни се прибра.
Съпругът й я погледна разсеяно. Откакто пристигнаха, Даяна почти не се задържаше у дома, това го устройваше чудесно. Във фирмата му имаше толкова излишни хора, толкова служители, които не реализираха продажби, не си вършеха работата. Беше зает да решава кого да уволни по-напред. Революционният му подход постепенно разчистваше корпоративните паяжини, а това бе истински възбуждащо за Ърни. Нека Даяна се занимава със своите си неща, стига да не го притеснява. Не го бе правила преди сватбата. Защо да се променя, след като са женени?
— Парти. Необходимо ли е? — въздъхна Ърни. — Зает съм.
— Знам, скъпи. Толкова си отговорен. Но подобни неща помагат на бизнеса. Няма нужда да го организираш, само гледай да си свободен на двадесет и първи вечерта. Ще ми трябват малко пари, разбира се.
— Каква изненада — изсумтя Ърни.
Даяна се нацупи.
— Но скъпи, ще бъде внушително.
Това бе пътят към сърцето му или поне към портфейла. Ърни обичаше да харчи пари, но само показно. Бързи коли, бляскави бижута. Годежният й пръстен наистина е донякъде показен, беше толкова голям, но Даяна не се оплака. Нима един диамант можеше да е прекалено голям?
— Добре. — Ърни кимна. — Тогава го направи.
Не обърна внимание на многозначителната усмивка на съпругата си. Тя си мислеше, че едно парти лесно ще доведе до второ и трето. Но ако не му харесаше, нямаше да се повтори.
Даяна поне първо му поиска пари. Някои американски съпруги първо харчеха, после питаха. Неговото момиче си знаеше урока.
„Ще стане каквото аз пожелая“, каза си Ърни и отвърна на усмивката на жена си също толкова многозначително.
— Хайде да вечеряме.
Трапезарията бе истинско постижение. Даяна избра самия Ричард Хесън, най-търсения и ухажван дизайнер в града. Беше прочут с изключително мъжественото излъчване на обзаведените от него стаи, може би за да компенсира женствения си външен вид, но пък коя ли е тя, че да съди известните? Цялата стая бе в тъмна дървена ламперия, с масивна орехова маса, донесена от провинциално френско имение от XVIII век, тъмночервени завеси и яркочервен килим. Камериерката подреди масата за двама, като в срещуположните краища сложи искрящо бели салфетки от ирландски лен, малки сребърни вази с кремавожълти рози и восъчни свещи в античен сребърен свещник, които грееха подканващо. Даяна въздъхна от удоволствие, докато заемаше мястото си в единия край на масата, срещу съпруга си. Всичко бе толкова… цивилизовано. Много по-хубаво от мрачния й лондонски апартамент. Липсваше й само малко интимност, но Ърни вероятно щеше да се отпусне, след като се установи по-добре в работата си.
— Разкажи ми как мина денят ти — предложи тя, докато Консуела сервираше ордьоврите — печени в масло картофчета и късчета трюфели.
— Няма много за разказване. — Ърни тъпчеше храната в устата си, без да поспре, за да й се наслади. — Показвам им как се ръководи един модерен бизнес. В книгите пише пълни глупости.
Съпругата му кимна и изчака Консуела да отвори бутилката мерло. Щяха да вечерят спокойно, а после сигурно да се потопи във ваната, където да остане до насита, и да гледа „Приятели“, докато Ърни се оттегли в кабинета си, където да търгува с акции по интернет или нещо подобно. Даяна мислено се зае да планира първото си парти, твърдо решена да предизвика фурор.
Ърни продължи да бъбри с жена си, разказваше й скучни истории за новия си офис, за некомпетентността на асистентите си. Нищо важно, но пък и защо да разказва на Даяна за бизнеса? Тя не е от жените, които се интересуват от подобни неща. Вярно, макар и рядко, понякога срещаше някоя жена, която да разбира от пари. Обикновено бяха грозни, потиснати момичета. Джанет Дженсън, една от новите му подчинени, бе чудесен пример. Ърни се опита да си представи как Джанет прекарва дни наред в избора на идеалния бледосин кант за банята за гости — невъзможно за стара мома с изсечено сурово лице. Жени като Джанет имаха мозък; тези като Даяна бяха за украса, а имаше и развратни жени — любимият вид на Ърни.
След вечеря той целуна съпругата си по бузата и отиде в кабинета си. Нямаше да му навреди да поглезят малко янките. Нали това бе една от причините да сложи на пръста й този трикаратов камък от „Тифани“.