Силно се подразни от факта, че Даяна е върнала моминското си име. Фелисити се върна от онова парти на Елспет Меримън силно разстроена и кипяща от възмущение. Ърни й даде да разбере, че не иска и да чува за случая. Мразеше публичните скандали. Всичко край него трябваше да върви гладко. Такъв е образът му в обществото. Трябваше да поддържа имиджа си.
Но Даяна Верити? Какво, по дяволите, му имаше на името Фокстън? Имаше късмет, че изобщо се е оженил за нея. Но се дразнеше, че тя е имала куража да си върне фамилията.
С усилие се концентрира върху настоящето. Приятните мисли за ужасния ден, който предстоеше на Майкъл Сисеро, не можеха да продължат безкрайно. Сега го очакваше месечният отчет на фирмата. Дейвиц, Норман Джаксън, новият шеф на отдела за художествена литература за възрастни, и Ема Датсън, която ръководеше маркетинга, се бяха разположили около масата заедно с костюмираните си заместници на отдели, чиито имена изобщо не се стремеше да запомни.
— Лорънс Тейлър се продава отлично — започна с хвалебствията Ема. Тя бе много сдържана и стилна дама около четиридесетте и следователно не беше интересна за Ърни. За него жените преставаха да будят интерес след тридесет и пет. Но оцеля в поголовната чистка в компанията, тъй като бе прекалено добра в работата си. Досега. Това можеше да се промени във всеки момент.
— Така и трябва. Той е най-важният ни автор. Дайте ми разбивка на всички продажби — нареди Ърни.
Последва неловко мълчание. Шефовете на отдели изглеждаха леко изнервени, забеляза внезапно Ърни. Гледаха втренчено масата.
— Казвайте направо — сопна се той. — Поисках да чуя проклетата разбивка. Ясно?
Госпожа Датсън преглътна сухо.
— Ами… има един мъничък проблем с продажбите на някои от новите ни автори.
Ърни примигна. Писателите с новите договори бяха нашумели имена, автори на булевардни романи, заради които разчисти всички онези литературни величия и сантиментални поети. Похарчи маса пари за реклама, използвайки предимно средства, спестени от разчистването на баласта на старите търговски представители, които не изпълняваха определените им квоти, достолепните джентълмени със сака от туид на редакторски постове в историческия отдел, хората, които веднага започваха с излиянията си на тема какво издателството дължи на обществото. Като цяло парите никак не бяха малко и се отразиха много добре на баланса на компанията. Именно така спечели репутацията си на безскрупулен бизнесмен. А и акциите се качиха до небесата.
Беше доволен, че се е отървал от излишните хора. Част от реформите му бе и стремежът да се набляга на авторите звезди. Огромните им плакати, реклами по радиото, стелажи в магазините, представяния, ориентирани към широката публика, и появяването им в популярни шоупрограми превърнаха в бестселъри шест нови романа, които се редуваха на върха на класацията в Ню Йорк Таймс през последните шест месеца.
— За какво говориш? — Ърни се зае да поучава Датсън, сякаш жената бе особено глупаво дете. — Книгата на Лорънс е номер едно, по дяволите! И останалите са на добри позиции, нали?
— Така е — притеснено се съгласи Ема, — по отношение на мястото им в класациите. Но след като спряхме с рекламата, продажбите леко спаднаха.
— Спаднаха ли? Колко са спаднали, по дяволите?
— С двадесет и осем процента за Шошана, тридесет и девет процента за Ричардс, четиридесет и един за Редди…
Той вдигна ръка.
— Схванах. Защо, по дяволите, се е случило това? Защо сме спрели рекламата?
— Похарчили сме много — каза Дейвиц.
— Човек трябва да харчи, за да спечели пари — сопна се Ърни.
— Да. Но ако продължим да харчим със същите темпове, печалбата от бестселърите фактически ще е нулева. Трябва да ги оставим сами да се продават. А и другите продажби също спаднаха драстично. — Дейвид продължи. Никой друг не смееше да каже на Ърни как всъщност стояха нещата, но ако продължаваха да губят позиции с това темпо, според него щеше да се отрази зле на компанията като цяло и съответно нямаше да е никак добре за собствената му кариера. — Писателите от средното ниво, жанровите романисти, които агентите доведоха в компанията… тези имена се продават много зле. Двама от утвърдените автори, които уволнихме и които са получили авансово плащане от само стотина хиляди, съвсем наскоро написаха бестселъри за „Сейнт Мартинс прес“ и „Саймън и Шустър“…