— Добро утро и на вас, госпожице Верити — добави натъртено тя.
Даяна й се усмихна вежливо. По-младата жена я гледаше така, сякаш е заплаха за нея. Защо си въобразява, че всяка жена на света е луда по Майкъл, Даяна не можеше да разбере. „Не четеш ли клюкарските рубрики?“, помисли си Даяна и кимна на госпожицата с наперените гърди. „Не знаеш ли, че излизам с последния неженен милионер в Манхатън?“
— Добро утро, Тина — отвърна тя. — Би ли ми донесла кафе? Без кофеин. Ти искаш ли нещо, Майкъл?
— Не сега. — Той отвори вратата на кабинета си и влезе, без да забелязва прикритата враждебност между двете жени. Даяна отбеляза как Тина се врътна възмутено и отиде да й донесе кафето. Девойката беше от онези, които с удоволствие вършеха всичко за мъжете, но изпитваха отвращение, ако трябва да донесат нещо за друга жена. Даяна познаваше добре този тип жени — стюардеса, която се бави двадесет минути, преди да отговори на повикване от някоя дама, но само след пет секунди е до мъжа, който я е повикал.
Освен това подозираше, че Тина е клюкарка. Кафето без кофеин трябваше да се приготви специално. Ако двамата с Майкъл щяха да говорят за тежкото положение на „Империал“, Даяна предпочиташе това да не става известно на няколкото останали програмисти след пет минути.
— Затвори вратата — каза Майкъл.
Даяна се настани на един от обикновените и напълно функционални столове, които купиха от „Стейпълс“. Наоколо вече нямаше нищо луксозно. Майкъл си каза наум, че вероятно най-изисканото нещо в офиса е единият от директорите на компанията, като се стараеше да не зяпа открито краката й. Слава богу, че имаше Тина. За миг си позволи да си припомни за сутрешното им забавление… тя много обичаше да го буди с френска любов, плъзгаше тънките си устни леко и ненаситно, докато го докосваше с върховете на пръстите си. Майкъл обожаваше секса сутрин, а Тина можеше да прави чудеса с дългите си крака. Харесваше му тя да лежи по гръб на леглото, докато той стои пред нея, а тънките й глезени са сключени около врата му, докато потъва дълбоко в нея, така че да докосва онова тайно място, което я докарва до разтърсващ оргазъм. Тина не беше претенциозна. Не бе прекалено умна, но бе чаровна. Не му противоречеше, харесваше секса, а след това просто си седеше кротко и гледаше телевизия. Майкъл бе доволен, че тя е наоколо. Веднага се освобождаваше от стреса в спалнята. Повтаряше си, че вече рядко се сеща за Даяна. Ако случайно попаднеше на снимка на онзи млад богаташ във вестниците, прелистваше страницата и не се разстройваше.
— Нещата не са никак розови. — Успя да откъсне мислите си от темата за Брад, преди да се ядоса сериозно. — Загубихме Тоби, Сара, Джак и Феликс заради онзи нещастник бившия ти съпруг.
— И твой бивш партньор — върна му го Даяна. — И двамата сме сбъркали в преценката си.
Майкъл вдигна ръце.
— Съгласен съм. Според мен това е преднамерено. Не е случайно, че са се заели с бизнеса с образователен софтуер, а се цели отмъщение. Иска да ме смаже. Може би и теб.
— Като се има предвид какво плащат на нашите хора и като знаем какви са печалбите ни досега, това би нулирало повечето от тях — бавно отбеляза Даяна.
— Така е. Печалбата не е сред мотивите му. Става дума за мъст.
Даяна изпита силен гняв.
— Иска да ни разори?
— Така изглежда. Да видим къде сме в момента. Разполагаме с новата серия, „Геко Мат“ и научните игри. Всичко бе завършено, преди да привлекат към себе си нашите програмисти. Останали са ни няколко души в маркетинга. Например Хари Венчър. Имаме и ключови фигури, които отказаха да напуснат. Ърни е предложил планини от злато на Опи, но той му е отказал. — Майкъл се ухили мрачно. — Много е лоялен, макар да е бивш нехранимайко. Най-добрите ни програмисти още са с нас. Можем да започнем оттук.
— Да, но истината е — прекъсна го Даяна, — че дистрибуторите ни се притесняват, говори се, че може да закрием компанията. Това означава по-малко продажби в магазините…
— Именно това трябва да предотвратим. Факт е, че точно сега нямаме нужда от програмистите. Не и веднага.
Майкъл скочи от стола си и закрачи напред-назад. Приличаше на леопард или ягуар. На опасен хищник. Тя внезапно изпита жал към Ърни.
— Всъщност имаме готов за продажба продукт. Можем да го опаковаме, да го продадем и да използваме печалбата, за да изчистим дълговете си към банката.