— Мога да говоря с банките — съгласи се Даяна.
— Точно така. Това ще ни задържи на повърхността и ще ни даде малко време. Междувременно ти ще търсиш нови програмисти. Сигурно има и такива, които още не са ангажирани с големите компании. И ще чакаме Ърни да сгреши. Факт е, че ще го направи.
— Откъде знаеш? — попита Даяна.
Майкъл вдигна очи към нея и тя изпита усещането, че погледът му е вторачен право в бъдещето. Беше фокусиран като лазерен лъч.
— Защото не разбира децата — отвърна й той. — Не се интересува от тях. Иска само пари. Затова новата поредица книги на „Грийн Егс“ е такъв провал.
— Провал ли? — повтори учудена Даяна. — Откъде знаеш? Дори не се занимаваме с издателска дейност.
— Следя какво става с него — отвърна Майкъл със студен тон. — Трябва да познаваш врага си. Сега иди да мотивираш хората в маркетинга и да омагьосаш банките. Аз ще се оправя с дистрибуторите. Ще я караме полека и ще преодолеем и това.
Дните се превърнаха в седмици, а седмиците в месеци. Златната и слънчева есен в Манхатън премина в сурова зима. Даяна си купи топли дрехи и излизаше на танци с Брад, но „Империал“ заемаше цялото й свободно време. Стъпка по стъпка, под ръководството на Майкъл, те се отдалечаваха от ръба на катастрофата. Игрите с Геко бяха поредният малък успех. Изведнъж отново бяха в състояние да си плащат сметките.
Даяна издирваше талантливи програмисти, но този път търсеше на по-различни места. Хакери с криминално досие, дизайнери на статични игри, момичета, които бяха изолирани от клуба на компютърните специалисти мъже, всички те се присъединиха към тях. Майкъл не се интересуваше от миналото им. Казваше, че при тях всеки получава втори шанс.
— Тези хора получават шанс, а това означава шанс и за нас — твърдеше той.
Когато настъпи декември със студените ветрове, които фучаха край небостъргачите, вече произвеждаха третата серия от игри. „Империал“ бе отново в бизнеса.
— Какво ще правиш в петък вечер?
Даяна вдигна очи от монитора на компютъра си и забеляза Майкъл, който стоеше пред нея с два билета в ръка. Тя повдигна вежда.
— Да не ме каниш на среща?
— След като излизам с Тина, едва ли е добра идея — спокойно отвърна той.
Даяна погледна към Тина в другата стая. Тъй като времето бе застудяло много, тя вече не се мотаеше из офиса с оскъдни полички, но макар и напълно облечена, успяваше да изглежда така, сякаш е полугола. Днес бе с панталони от тънка черна кожа, които прилепваха плътно по плоския й корем и стегнато дупе, и копринена блуза в същия цвят с дълбоко деколте — почти на границата на строгото работно облекло, което Майкъл изискваше в офиса. Даяна не можеше да понася Тина, което означаваше, че трябва да полага допълнителни усилия, за да се държи мило с нея. Това ужасно я дразнеше.
— Не и за Тина във всеки случай — измърмори тя сега.
Майкъл отвърна безпристрастно:
— А и ти все още излизаш с Брад, нали?
— Разбира се. Знаеш, че се срещам с Брад — сопна се Даяна.
— Не съм много наясно. Не се интересувам от личния ти живот. Предполагам, че ще те води някъде с личния си самолет в петък, така ли?
Даяна настръхна.
— Имаме планове. Ще пазаруваме.
— За да ти купи някоя дрънкулка за милион долара от „Тифани“? — Майкъл се ухили презрително. — Разбирам. Забрави, че съм те питал изобщо.
Даяна прехапа устни. Проклетникът е непоносим както винаги.
— Чакай! Майкъл. За какво става дума? Мога да отменя уговорката ни.
— Благотворителната вечер на нюйоркската библиотека. — Майкъл й подхвърли единия билет. — Най-важното събитие в издателския бизнес за сезона. Запазил съм маса. Щом Ърни Фокстън ме преследва на моя територия, тогава и аз ще го притеснявам на негова.
Даяна подбра тоалета си по-внимателно от обикновено. Искаше да изглежда добре, но не и прекалено. Не биваше онзи арогантен мъж да си помисли, че го преследва. Казваше си, че това е важна вечер за фирмата им. Заявяване на позиция. Именно това е важното.
— Мисля, че това е подходящо — каза тя. Извади най-обикновената дреха в гардероба си — плетена от копринени нишки рокля с правоъгълно деколте в металносиво. — Какво мислиш? Мога да я облека с обувките на „Пол Смит“ с равна подметка…
— Точно така, а би могла да добавиш и чифт старчески очила, за да допълниш съвсем вида на достолепна възрастна дама — саркастично отбеляза Клеър. — Май се боиш от нещо.