— Разбира се, че не е така. Просто смятам, че не трябва да прекалявам — възрази Даяна.
Приятелката й я погледна изпитателно.
— И това го казва жената, облякла тоалет на „Версаче“ от златиста мрежа на бала „Огън и лед“ миналия месец?
— Е, и какво? Тогава бях огнена.
— Значи фактът, че Фелисити Метсън и Джоди Гудфренд бяха там, няма нищо общо, така ли?
— Понякога ми е приятно да се наконтя.
— Това определено е вярно. Направо подлудяваш горкия Брад. Човекът смята, че може само да те гледа, но не му е позволено да те докосва.
Даяна кимна. Сексът бе болна тема във връзката им. Странно, но все още не се чувстваше комфортно да легне с него. Може би се превръщаше в старомодна, но едва ли това е причината. Той все й намекваше за брак. Вероятно тя подсъзнателно се сдържаше, докато не се сдобие с пръстен. Кой знае? Тя самата определено не бе наясно.
— Той знае, че ще го направим когато дойде подходящият момент.
Клеър направи гримаса.
— Да го направите ли? Звучиш като някой тийнейджър. Ами любовта?
— И това също. — Даяна се усмихна. — Наистина ли смяташ, че тази рокля е прекалено семпла?
— Искаш да изкарате ангелите на Ърни, нали така?
— Абсолютно.
— Значи ти трябва нещо наистина шокиращо. — Клеър я отмести настрани и се вмъкна в просторната гардеробна. — Вземи тъмнозелената. Подчертава очите ти. — Тя откачи една дълга до земята рокля на „Клоуи“ от наситенозелено кадифе с колан от малки перлички около талията. Беше набрана деликатно около гърдите, за да ги подчертае, а след това обгръщаше плътно ханша й и се спускаше надолу като рибена опашка. Стоеше й идеално, под нея можеше да се носи само най-оскъдно бельо.
— Не мога да я облека — измърмори Даяна. — Прекалено е хубава.
— Говориш така, сякаш ужасно се страхуваш от онзи Майкъл — отбеляза Клеър. — Мисля, че си влюбена в него. Иначе защо ще се притесняваш?
— Нищо подобно. — Тя грабна роклята от ръцете на приятелката си. — Изобщо не ме интересува мнението му. Дай ми я. Ще я облека.
Тридесет и шеста глава
Даяна слезе от лимузината, обгърната от топлото и меко кадифе, и вдигна очи към хотела. Няколко фоторепортери се тълпяха до входа, задържани настрани от червено въже и няколко служители на охраната в ливреи. Посрещнаха я с приглушено шушукане и тихи подсвирквания при вида на плътно прилепналото зелено кадифе. Дълбокото деколте разкриваше топлата й кожа и съблазнителни извивки, както и малките перли, които блестяха на талията й и около врата. Даяна бе взела назаем от Клеър наследствената огърлица на семейство Брайънт — наниз от перли с размера на мраморни топчета с изящно шлифован изумруд в средата. На фона на снега тя грееше като звезда, зеленият й тоалет се открояваше насред зимата. Тъмните й вежди бяха деликатно оформени, пухкавите й устни — предизвикателно тъмночервени, високите й скули — леко докоснати с мек блясък, а нежните кафяви сенки подчертаваха небесното синьо на очите й.
Папараците бяха мъже и не обръщаха внимание на всеки от детайлите. Те просто забелязаха Даяна Верити, съпругата в слуховете за семейство Фокстън, която изглеждаше като истински коледен подарък. Светкавиците им проблясваха като фойерверки, докато тя минаваше покрай тях, без да им обръща внимание, и влезе в голямата зала.
Даяна се огледа и забеляза богатите гости на събитието. Сред еднаквите черни смокинги, задължителни за мъжете, тя забеляза известни лица: Рудолф Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк, Боби де Ниро и прелестната му чернокожа приятелка, Бари Дилър, Тед Търнър, който явно е долетял специално от Атланта… но пък това бе вечерта на издателския бизнес. Най-прочутите литературни агенти и изпълнителните директори на големите издателски къщи бяха дошли със съпругите си, които обикновено бяха слаби и руси, с фигурата на Тина Еймис, идеално поддържани и облечени в черно, с диамантени обеци.
Вярно, тя е директор на компания. Но фирмата им е малка и се бори за оцеляването си. Всички тук са влиятелни фигури и поне един със сигурност иска да я унищожи.
Тя съобщи името си на момичето на рецепцията.
— Даяна Верити… „Империал“… — Момичето търсеше в схемата на масите. — С Майкъл Сисеро, президент… о, да… дванадесета маса. Господин Сисеро вече е пристигнал.
— Точно така.
Даяна се сепна и се обърна. Майкъл стоеше зад нея, облечен в тъмно вечерно сако и снежнобяла риза. Изглеждаше така, сякаш е изгладена преди миг. Смокингът подчертаваше тъмните му очи и гъсти и тъмни мигли, както и черната му коса.