— Не бива да се навеждаш така. Възрастните мъже наоколо не могат да понесат гледката на толкова съблазнителни форми — прошепна той тихо до ухото й. — Могат да те арестуват, задето си ги докарала до инфаркт.
Даяна се изчерви.
— Престани с шегите, Майкъл. Погледни жените тук. Всички мъже в Ню Йорк харесват кльощави тийнейджърки в бежов тоалет на „Келвин Клайн“.
— Изобщо не вярвай на това. Мъжете харесват гърди и дупета. Винаги са ги харесвали и ще продължат да ги харесват.
— Нужно ли е да си толкова вулгарен? — просъска тихо Даяна.
Той сви рамене, без да се разкае нито за миг.
— Ти попита, скъпа, и аз ти отговорих.
— Не съм те питала за нищо.
Майкъл я огледа от глава до пети. Даяна усети как очите му се плъзгат по деколтето й, спират се на ханша й, после обгръщат тънката й талия и се вторачват право в слабините й. За свой ужас усети как между краката й сякаш избухва огън. Усети присвиване в слабините, каквото не бе изпитвала, откакто…
Тя обузда мислите си и си пое дълбоко въздух. „Стига, Даяна. Опита с него и не се получи. А и бездруго сега той спи с онази руса и кльощава кукла. Двамата сте като огън и бензин. Комбинацията е взривоопасна.“
— Не сме дошли да се караме — каза Майкъл. — Да се опитаме да сключим временно примирие. Тук сме просто за да ни забележат.
— Съгласна съм. Настанени сме на дванадесета маса. — Даяна възвърна самообладанието си. Нямаше да позволи на Майкъл да я притесни. Не можеше да си го позволи. Срещаше се с Брад и беше делови партньор на Майкъл, работеше за него, а и вече бе решила, че е най-добре да стои на разстояние от него.
— Тогава да вървим. — Майкъл й предложи ръката си и тя внимателно постави длан върху ръкава на сакото му, сякаш допирът до него можеше да я опари.
Балната зала бе претъпкана. Накъдето и да се обърнеше, човек виждаше магнати, придружаващи дамите си към маси, около които се тълпяха куп сервитьори. От всички благотворителни вечери в Манхатън тази бе най-малко показната, но и най-престижната. Нямаше рок звезди, нито тематичен декор. Вместо това имаше речи относно грамотността на населението от водещи фигури в образователните институции, както и кратък тост от губернатора. Вечерта бе посветена на ерудицията, остроумието, книгите и четенето. И стремежът да се сдобиеш с покана бе огромен.
Даяна застана под един от огромните полилеи и прие предложената й чаша „Белини“. Харесваше прясно изцеден сок от праскова в комбинация с шампанско и можеше да отпива деликатно, докато си възвърне самообладанието. Много от лицата наоколо й бяха познати от вечерите, които даваше като госпожа Фокстън. Тук беше Хари Евънс например, а по-нататък зърна Тина Браун с Харви Уайнстийн…
— Даяна, познаваш ли Ричард Фриър? — обади се Майкъл и я представи на един висок господин с прав като бастун гръб и чисто бяла коса. — Работех с Ричард, когато ръководех „Грийн Егс“. Той купува книги за „Барнс и Ноубъл“.
— Приятно ми е да се запознаем. — Даяна стисна сърдечно ръката на мъжа и му се усмихна. — Надявам се, че Майкъл ви е разказал за нашите игри. Бихме могли да ги предложим на вашия отдел за интернет.
И така започнаха. Майкъл се носеше из залата като акула на лов, поздравяваше мъже и жени, запознаваше ги с Даяна, а тя правеше представяне на фирмата. Забеляза как, след като отминеха нататък, хората дискретно сближаваха глави и подхващаха оживен разговор. И реакцията им, както с облекчение отбеляза тя наум, бе много позитивна.
— Харесва ми да продавам вашите игри — увери ги представителят на „Амазон“. — Родителите ни пращат благодарствени писма. А това е голяма рядкост.
— Майкъл има страхотен усет към желанията на децата — отбеляза Грег Беър от „Уолдънбукс“. — Сигурен съм, че ви е научил на много неща. Аз имам шестгодишен син, който повиши успеха си в училище с две единици след един месец с играта на „Геко Мат“.
За своя изненада, Даяна откри, че наистина започва да се забавлява. Общуваше лесно с хората, а и повечето директори на компании тук вече познаваха името на „Империал“. Знаеха Майкъл като бизнесмен и явно приемаха и нея безусловно, тъй като беше с него.
Когато обявиха началото на вечерята, цялата зала вече бъбреше оживено. Появила се бе нова компания. Всички знаеха, че Майкъл Сисеро, все още в началото на трийсетте си години, е фактор, с който всеки трябва да се съобразява. Даяна Верити, изглежда, не бе просто красива придружителка на президента на компанията. По това време миналата година тя бе само една богата съпруга, която служеше за лъскава фасада на мъжа си. Но това е Ню Йорк, където стават всякакви странни неща.