— Изведе ме тук, за да говорим по работа, нали? — прошепна тя.
Той поклати глава.
— Просто за да потанцуваме. Ако нямаш нищо против.
Даяна усети как дишането й се накъсва. Направо изгаряше за него. Дали пък нямаше някакъв шанс той все още да я желае? Дали би могъл да е влюбен в нея?
— Даяна — обади се друг глас.
Майкъл я изправи и я притисна до тялото си, така че да усети пищните й гърди, и после я пусна. Усети как го обзема прилив на гняв, но се сдържа. Брад Бейли от плът и кръв. Забеляза пръстена с розов диамант, много скъпите обувки. Бейли беше висок, загорял и изглеждаше така, сякаш избелва редовно зъбите си.
— Брад, това е Майкъл Сисеро, шефът ми… — Даяна леко се смути. Майкъл се зачуди защо ли тя реагира така на този бледолик тип. — … моят кавалер за вечерта. Не знаех, че и ти ще идваш.
— Нямах такова намерение, но след като ми каза, че ще си тук, си запазих маса в последния момент — каза Брад. Обърна се към Майкъл: — Сисеро, нали така? Приятно ми е да се запознаем. Аз ще заведа Даяна до дома й. Благодаря, че сте се грижили за нея.
— Тъкмо танцувахме — каза Майкъл.
Брад сви рамене и той усети аромата на афтършейва му.
— Даяна всъщност не обича да танцува. Предпочита тихите забавления.
Даяна понечи да каже нещо и Майкъл я изпревари сопнато. Изобщо не искаше да чува как тя се застъпва за богатото си приятелче.
— Знам какво имаш предвид. И аз самият трябва да тръгвам — заяви той. — Моето момиче има нужда от интимни ласки по няколко пъти на вечер. С повечето е така. Не искам да я карам да ме чака.
— Аз… разбирам — притеснено отвърна Брад.
Даяна се изчерви.
— Би ли ме завел у дома, Брад, моля те?
Протегна ръка и се отдалечи от Майкъл, без да каже и дума повече.
Тридесет и седма глава
Моето момиче има нужда от интимни ласки по няколко пъти на вечер. Защо направо не заяви, че отива да прави секс с нея? Даяна си повтаряше колко много го мрази заради това, че за миг я подмамваше да изпита някакви чувства към него и после веднага ги попарваше с отношението си към жените. Не искам да я карам да ме чака. Дали е говорил с приятелите си така и за нея, когато се срещаха? Тя настръхна от обида. Все още желаеше Майкъл по няколко пъти на вечер, а и по няколко пъти на ден също. Трябваше само да влезе в кабинета й и да обхване с длани дупето й, а понякога дори и само да я погледне, и Даяна бе готова за него, разгорещена, направо тръпнеща.
„Той опорочава всичко, мислеше си тя с горчивина. Въобразявах си, че съм нещо специално за него. Сигурно и с Тина прави така, когато никой не ги вижда.“
— Къде отиваме? — попита Брад.
Даяна сепнато вдигна очи към него. Крачеше решително из тълпата, усмихваше се любезно на влиятелните хора, събрани тук, докато вътрешно кипеше. Беше забравила, че Брад е с нея.
Той я гледаше внимателно. „Ето един мъж, който се отнася с безкрайно уважение към мен, каза си Даяна. Изглежда страхотно. От добро семейство. С престиж. И изумително богат.“
— Да идем у вас — предложи тя.
Грабна чаша шампанско от минаващ наблизо сервитьор, вдигна я и я изля в гърлото си наведнъж. Странно, чувстваше се като Пепеляшка в края на бала, макар роклята й да не се е превърнала в дрипи и да си тръгваше с прекрасния принц.
Но това трябваше да се направи. Беше време. Все пак излизаха вече от месеци.
— Наистина ли? — попита Брад, а сините му очи светнаха. — Шофьорът ми чака отвън.
Приличаше на хлапе, на което са казали, че е дошла Коледа, беше нетърпелив и радостен като малко кученце. После се окопити с видимо усилие на волята.
— Разбира се, имам предвид, че… ще изпием по едно питие за лека нощ.
— Точно така — твърдо заяви Даяна. Шампанското я стопли вътрешно, както винаги. Чувстваше се дръзка. — По едно питие и може би още нещо.
Лимузината на Брад не бе взета под наем, както онази, с която Майкъл щеше да вози малката си любовница. Това бе удобство, което е на негово разположение двадесет и четири часа и седем дни в седмицата, чиито шофьори работеха на смени.
— Той ще бъде готов да те прибере у дома по всяко време — увери я Брад, а шофьорът се поклони учтиво, докато придържаше вратата за нея.