Ърни затвори масивната махагонова врата зад гърба си. Стилът, в който Даяна обзаведе кабинета, бе типичен за аристократите от Стария континент; тъмнозелена кожа на мебелите, персийски килим, етажерки, отрупани с викториански томове, които биха могли да са в семейството му от поколения. Подобни стаи сигурно имаха бащите на приятелите му от „Итън“; това бе кабинет на джентълмен — имаше си даже и картина с маслени бои, изобразяваща възрастна дама в костюм за езда, на отсрещната стена. Ърни едновременно го харесваше и ненавиждаше. Ако бе поровил по-дълбоко в душата си, сигурно щеше да разпознае непоносимото чувство за несигурност, което винаги изпитваше заради доброто потекло на Даяна. Но той не обичаше да се задълбава. Предпочиташе моментните удоволствия.
Съпругата му щеше да отдели поне час и дори повече на вечерния си тоалет. Ърни не искаше да я притеснява. Кой ли би искал да гледа как жените вършат своите интимни процедури? Как си бръснат краката и подмишниците, скубят вежди и махат излишни косъмчета, пилят си ноктите… направо му се гадеше, като се сетеше за тези женски занимания. Изобщо не разбираше традиционното преклонение пред женското тяло. Повечето надебеляваха, отпускаха се, порастваха им брадавици, косми и кожата им се набръчкваше. Макар да му се носеше слава на безскрупулен бизнесмен, съвсем нямаше такава на плейбой, както много от отраканите хлапаци, които се разпореждаха със съдбите на хиляди хора в корпоративния свят на големия град. Беше потентен и спеше с много жени. Освен това знаеше, че да имаш подходяща жена е също толкова важно, колкото и точната кола. Затова избра Даяна. Тя е най-добрата, а тъкмо това трябваше да има той. Но не го привличаше особено.
Ърни отпусна слабото си тяло в старинния кожен фотьойл и включи компютъра си, единствената модерна вещ в стаята. Акциите му се появиха на екрана и той прегледа портфолиото си. Колко дълго щеше да продължи тази лудост с индекса „Дау Джоунс“? Може би безкрайно. Тази вечер не можеше да се съсредоточи върху търгуването. Мислите му непрекъснато се връщаха към „Блейклис“: не към уморените, високоплатени и недостатъчно натоварени с работа стари служители на компанията, а към жената, която отговаряше за връзките с обществеността на „Хейстингс инк“, новите им партньори.
Мира Чен. Вероятно бе на двадесет и пет, но изглеждаше по-млада, ако не се брои ледената й усмивка. Беше слаба като вейка, с малки стегнати гърди, които стърчаха под неестествен ъгъл и очевидно бяха изкуствени. Именно това го възбуждаше. Беше жена, която обичаше да се изтъква. Роклите й бяха прилепнали, тъмни, с дълбоко деколте и носеше толкова тесни сака, че той се питаше дали не си слага корсет под тях. Да, корсет, който да спира кръвообращението й, стяга, повдига нагоре малките като ябълки гърди в опит да изглеждат по-големи. Дългите й нокти бяха лакирани в яркочервено. Как, по дяволите, успяваше да работи на клавиатурата с тях. Тънките й устни също бяха яркочервени. Ърни си представи бледата й матова кожа, веждите, които бе оскубала толкова много, че се налагаше да ги изписва с молив. Беше напълно изкуствен, изрисуван вид. Страхотно.
Освен това, докато Мира прелистваше документите пред себе си и се преструваше, че слуша как шефът й прави презентацията си, погледна към Ърни. Той умееше да разчита угодническите физиономии на подчинените си. Госпожица Чен не показваше нито страх, нито притеснение. Погледът, който му хвърли, бе по-скоро преценяващ и хладен. Той огледа крадешком слабичките й мускулести крака, които се подаваха изпод прилепналата й пола. Носеше прозрачен черен чорапогащник и чифт черни обувки с много висока извивка на стъпалото и тънки метални токчета. „Краката сигурно ужасно я болят“, помисли си Ърни през замъглено от страст съзнание. Когато представянето приключи, каза на Дик Хейстингс, шефа й, че трябва отново да се срещнат.
— Имам още въпроси.
— Тогава ще се прегрупираме — веднага реагира Дик. — За съжаление имам среща в три часа в центъра.
— Няма проблем. Някой от вашите сътрудници може да ми помогне. Вие. — Ърни се обърна към Мира. — Свободна сте сега, нали?
— Разбира се, господин Фокстън. — Имаше гърлен бруклински акцент и беше енергична. Представяше си я като страстна любовница. Начинът, по който я гледаха колегите й, подсказваше на Ърни, че не я харесват. Но имаше дребно, стегнато дупе, плоско като на момче. Кого го интересуваше колко е харесвана от колегите си?
Преливащата му от любезност секретарка изпрати останалите костюмирани типове, които се покланяха и усмихваха угоднически, Ърни затвори вратата след тях и се обърна към Мира.