Предната нощ беше… каква точно? Беше се напила и очевидно бе правила секс с Брад. Проблемът бе, че изобщо не си спомняше. Даяна разгърна хавлията и огледа тялото си. Нямаше синини или леки одрасквания, каквито би имала след нощ, прекарана с Майкъл. Ако бяха правили секс, явно е бил много нежен и сдържан. Запита се дали пък не е изгубила съзнание заради алкохола точно по време на акта.
Вероятно. Но като познаваше мъжете, той сигурно би приел това като истински комплимент.
Отиде до стола и огледа дрехите, които й бе оставил. Елегантен зелен костюм на „Прада“ и снежнобяла риза, чорапогащник от „Уулфорд“ и красиви зелени обувки на „Шанел“. Много добре. Побърза да се облече и огледа отражението си в голямото огледало на стената. Бяха й точно по мярка.
„С пари всичко се купува“, каза си мислено тя.
Животът й бе описал пълен кръг. Бе се омъжила за Ърни заради… заради парите му. И се разведе заради наивността и гордостта си. Сега имаше истинска работа и понеже не преследваше богати мъже, те я търсеха.
Елспет щеше да е във възторг. Клеър щеше да е възхитена.
Наташа, Джоди и Фелисити нямаше да знаят къде да се дянат.
Даяна среса косата си с четката от „Мейсън Пиърсън“, която й бе приготвена специално до дрехите, и побърза да слезе на долния етаж. Икономът, който ги посрещна предната вечер, беше във фоайето и леко се поклони при появяването й.
— Дженкинс ви очаква да ви закара с колата когато и където пожелаете, госпожице. — Подаде й малък куфар на „Луи Вюитон“. — Господин Бейли си позволи да прибере всичките ви вещи.
Даяна невярващо разкопча ципа на скъпата кожена чанта. Вътре бяха перленото й колие, роклята й, бельото и обувките, красиво подредени и обвити в чисто бяла мека опаковъчна хартия, която бе напълно пречистена от киселинни примеси.
— Благодаря — каза тя мило.
— Насам, моля, госпожице — предложи й мъжът и отвори вратата на асансьора към подземния гараж.
Слизането бе бързо, но й се стори дълго като вечност.
Шофьорът, за щастие, беше мълчалив. Облегната удобно на меката кожена седалка, Даяна се възползва от малката сребърна каничка кафе и чашата, които бяха оставени за нея, и се загледа във високите сгради на Парк Авеню, покрай които минаваха. Шумът и оживлението на града бяха заменени от безмълвни образи в звукоизолираното купе на лимузината и тя можеше да облегне глава на затъмненото стъкло, без да се притеснява, че някой ще надникне и ще я види.
Колко лесен и приятен би могъл да е животът й като госпожа Брад Бейли.
Дженкинс я остави точно пред офиса. В тази част на града не спираха много лимузини. Тук минувачите обикновено носеха в ръка сандвич от близката закусвалня и чаша евтино кафе. Даяна благодари на шофьора и побърза да влезе в сградата.
— Добро утро, госпожице Верити. — Елеън, асистентката й, я погледна тревожно. — Оставих няколко съобщения в апартамента ви. Съжалявам. Бях малко притеснена.
— Няма нищо, трябваше да ти звънна — отвърна Даяна. Нямаше намерение да й обяснява нищо повече. Помъчи се да потисне изчервяването си; какво прави в личния си живот, си е само нейна работа. — Само ще се отбия да се видя с господин Сисеро. Би ли ми подготвила списъка с обаждания за деня?
— Но, госпожице Верити…
Даяна не обърна внимание на възражението й и продължи нататък. Видя Тина, седнала пред кабинета на Майкъл, в тясна плетена рокля, която не оставяше нищо на въображението. „Стига човек да харесва длъгнести върлини“, злобничко си помисли Даяна.
— Къде е Майкъл? — попита тя.
— Каза ми, че ще си вземе почивен ден — отвърна Тина и се усмихна мило на Даяна. — Помоли ме да ви предам да се погрижите за бизнеса днес.
— О! — Даяна направо не повярва на ушите си. Беше си приготвила хиляди извинения, а сега той си даваше почивен ден? Все едно папата да има почивен ден. Това просто не може да се случи.
— Госпожице Верити — обади се пак Тина, — питах се дали не бих могла да поговоря с вас?