— Не — отвърна асистентката и затвори вратата. — Нямаше много време тази сутрин, Даяна — имаш ли нещо против да те наричам Даяна?
— Не — отвърна тя през стиснати зъби. Имаше много против, тъй като бе работила усилено, преди да стане директор на компанията. Но не искаше Тина да си мисли, че се заяжда с нея заради Майкъл. Би могла да си въобрази, че я мрази. — Продължавай.
„Не те харесвам, защото си празноглава, кльощава, глупава кукла, мислено си каза Даяна. Това няма нищо общо с Майкъл.“
— Виж… Даяна — мило подхвана Тина, — тази сутрин той… извинявай, че го казвам, но… той искаше… пак да го направим и затова излезе малко по-късно от апартамента. Каза ми просто да приемам обажданията, а ти да поемеш грижата за компанията днес. Беше забравил за уговорена среща. Случва се, когато двама души са много влюбени.
Даяна усети пронизваща болка в слепоочията. Благодари мислено на Брад, че се бе погрижил да й осигури този елегантен костюм на „Прада“. Едва ли би могла да понесе да слуша всичко това и да не изглежда в най-добрата си форма.
Майкъл да пропусне бизнес среща заради секс! Тина сигурно е много специална за него. Може би наистина е влюбен.
Остра болка прониза сърцето й и тя кимна отсечено, за да я прикрие. „Добре, не съм толкова глупава, повтаряше си наум Даяна. Признавам си, че имам чувства към Майкъл. Бих могла да се влюбя в него. Но отношението му осуети всичко. Така че всъщност би трябвало да съм доволна, че си е намерил друга.“
Просто не одобряваше избора му и толкова. Опита се да погледне Тина безпристрастно. Беше красива, слаба… млада и ужасно глупава. Въпреки волята, ядът й към Майкъл нарасна. Значи това искаше той, така ли? Жена, която никога няма да му възрази, няма да го предизвиква, никога няма да му съперничи в каквото и да било? Майкъл искаше по-евтина версия на онзи тип съпруга…
Онзи тип съпруга, каквато бях аз за Ърни, обади се тъничко гласче в главата й.
Даяна потръпна. Погледна младежката фигура на Тина и от мисълта за силните и здрави ръце на Майкъл върху тялото й направо й прилоша. Дали я караше да се наведе напред и после да прониква дълбоко в нея, както правеше с Даяна? Дали се будеше сутрин и притегляше главата й надолу, за да я насочи към слабините си? Караше ли и Тина да идва в офиса без бельо, както бе нареждал на Даяна, за да е готова за него, когато я пожелае?
Престани!
— Радвам се да чуя, че двамата сте толкова щастливи — каза тя. Овладя се и се постара да прозвучи възможно най-искрено. — А за какво искаше да поговориш с мен?
— Ами за това. — Младата жена изглеждаше леко притеснена.
— Съжалявам, но не разбирам. Какво имаш предвид? — хладно попита Даяна.
— За Майкъл и мен. Мислех… мислех, че може ти… — Погледна към Даяна, която седеше с каменно лице. По дяволите. Може пък да се е объркала и госпожица Верити наистина да не си пада по Майкъл. Може да й е безразличен. Тина се изчерви и започна да заеква. — Може да не смяташ, че е редно — довърши тя смутено.
Даяна се изправи.
— Изобщо не се интересувам какво прави Майкъл извън работно време. Той е президент на компанията, а аз съм директор — добави тя, като леко наблегна на последното. — Приятели сме, но не общуваме извън службата. Свързва ни единствено работата.
— Ясно, добре.
Тина отново скочи на крака, пъргава и стройна, с яркосини сенки на клепачите.
— Бих искала да ми донесеш кафе в кабинета, ако обичаш — обади се Даяна.
— Ти срещаш ли се с някого? — изтърси американката. — Имам предвид, някой по-специален?
— Всъщност, да. — Даяна се усмихна уверено. — Брад Бейли от „Бейли Риълти“.
Тина зяпна от удивление.
— Значи онова, което пишат по вестниците, е вярно? Наистина излизаш с него?
— Не знам какво пишат. Не чета жълта преса — ледено отвърна Даяна. Изгледа строго Тина.
— Веднага ще донеса кафето — измърмори момичето. „Кучка“, каза си Тина и се врътна ядосано. Винаги се облича толкова елегантно и посреща всичко равнодушно. Сякаш да излизаш с Брад Бейли не е кой знае какво. Е, някой ден и тя ще си намери майстора. Тина се надяваше да е наоколо, за да го види.
Майкъл пристигна в офиса в шест без двадесет. Навън вече бе тъмно и студено. Лек снежец се сипеше над квартала и покриваше хартийките от сандвичи и захвърлени кутии от кока-кола, преди да се превърне в сива киша. Той не усещаше никакъв студ. Прекара деня на Уолстрийт, в добре затоплени офиси, пресмятайки суми, които направо го главозамайваха.