Всички се надпреварваха да му предлагат финансиране. Банкерите направо бяха влюбени в „Империал“. Репутацията на компанията, както и продажбите, се покачваха всеки месец. А от самото начало той бе поддържал безумно ниски разходите.
Сега знаеше, че най-много от всичко му се иска да седне с Даяна и да обсъдят положението.
Отиде направо в нейния кабинет и я завари да подава на Тина купчина факсове.
— Здравей, Майкъл — поздрави го тя.
— Здрасти. Какво правиш? Може ли да го оставиш за малко?
— Тина може да довърши — отвърна тя. — Защо?
— Мога да се справя с останалите факсове на Даяна — обади се звънко и Тина.
— Добре. — Майкъл се обърна разсеяно към нея. — Няма да успея за театъра довечера. Трябва да проведем късна работна среща. О, и още нещо, Тина, обръщението в офиса е „госпожице Верити“, ако обичаш.
Той сви показалеца си, повика я и Даяна покорно го последва.
— Днес се държиш много странно — отбеляза тя, докато той задържаше вратата на таксито заради нея.
Майкъл се настани удобно на задната седалка, тапицирана с черна кожа.
— „Ървинг Плаза“ на Източна седемнадесета улица. Искаш ли да хапнем суши?
— Звучи чудесно. — Даяна му се усмихна. Настроението му бе заразително. — Дали ще е прекалено нахално от моя страна, ако попитам къде си бил, шефе?
— Ще ти разкажа всичко на бутилка саке. Или може би две.
Спряха пред „Яма’с“, много популярно според кулинарните справочници място. Все още бе рано, така че успяха да избегнат опашките от чакащи. Майкъл избра малка масичка в ъгъла, поръча голямо плато с всякакви деликатеси и две бутилки топло, чисто оризово вино. Наля в малката чашка на Даяна и й я подаде.
— Бях в центъра.
— Защо ли това не ме изненадва? — подметна Даяна и изгълта питието си.
— След като си тръгна снощи, бях много ядосан. — Той вдигна ръка, за да я възпре. — Не, почакай. Знам, че ти дължа извинение. Държах се като глупак. — Майкъл се насили и добави: — Сигурен съм, че Брад Бейли е страхотен човек. Надявам се, че ще бъдете щастливи заедно.
— Както вие с Тина — тихо се обади Даяна.
— Да.
Последва моментна неловка пауза.
— Както и да е, заприказва ме Арт Дженкъл. Знаеш ли кой е той?
— „ДженКорп Ентъртейнмънт“? — попита Даяна и се приведе леко напред. — Конгломератът? Той е начело на бизнеса. Занимават се с играчки, игри и звукозаписна дейност.
— Точно така. — Майкъл взе с пръчиците си ролце от риба тон. — Много сериозен тип. Попита ме дали е вярно, че търсим финансиране. После ме заведа на късна вечеря. Говорихме за „Империал“, за печалбите ни, за интернет сайта, за планираното ни излизане с акции на борсата… за всичко. Предложи ми да се срещна с „Мерил Линч“, неговите инвестиционни банкери. Искат да инвестират в нас. Предлагат ни офиси и финансиране.
— Това имаше и при Ърни.
— Казах му го. Той ми заяви, че ще плати хонорара на всеки адвокат, който си изберем. Можем да проверяваме колкото пожелаем. Казах му също, че няма да дам на „ДженКорп“ повече от четиридесет процента от акциите на компанията. Той се съгласи.
— За какво финансиране става дума? — попита Даяна, затаила дъх. Сякаш всичко около нея замръзна.
Майкъл се ухили.
— Финансирането не е даром, но той има намерение да ни даде капитал в замяна на четиридесет процента участие за три милиона долара.
Наслаждаваха се на вкусната вечеря и кротко се напиха. Даяна редуваше чашките саке със зелен чай. С тези пари биха могли да си намерят добри програмисти, илюстратори, специалисти по маркетинг и способни хора в пласмента. Нямаше да имат никакви разходи за офиса, тъй като в сделката влизаше и цял етаж в сградата на „ДженКорп“.
— Каза, че е следил как сме създали компанията си от нищото и как сме се съвзели след удара с осуетеното излизане на борсата — разказваше й Майкъл и лекичко чукна чаша в нейната. — Според него, ако разполагаме с истински пари, ще можем да разгърнем напълно възможностите си. И аз съм напълно съгласен.
— Аз също — обади се Даяна.
— Слушай. — Майкъл я погледна с топлите си тъмни очи. — Изгубихме много време в безсмислени дрязги. С теб сме отличен екип. Трябва да се съсредоточим върху това.
— Съгласна съм. Ти направи нещо забележително и ми даде възможност да съм част от него. Благодарна съм ти за това — тихо каза Даяна. В очите й напираха сълзи; реши, че са от сакето.