— Ще приема думите ти на доверие. — Майкъл отклони очи от гърдите й. — Кажи ми как вървят нещата с игрите от серията „Каунт Клауд“…
Даяна се отпусна, когато заговориха за делата от седмицата. Никой не можеше да чуе за какво става дума, нямаше как някой корпоративен шпионин да издаде плановете им на „Блейклис“. Този път нямаше да оставят Ърни Фокстън да спечели.
А той несъмнено щеше да ги атакува. Ако му дадяха и най-малката възможност.
Майкъл й каза да не се тревожи за Ърни. Той вече се бил погрижил за него. А Даяна бе научила, че когато Майкъл заяви, че нещо ще бъде направено, така и ставаше. Думата му бе нещо повече от обещание, беше факт. Затова тя изключи мисълта за Ърни от съзнанието си.
— Искам да се видим тази вечер — каза й той, когато станаха да се разтъпчат по време на почивката след седмия ининг. — Искам да направим пътеводител, който да е достъпен в интернет. Ще бъде написан от истински нюйоркчани и предназначен за децата. Книгите не биха могли да ти предложат видеоклипове в реално време на мястото, за което си тръгнал.
Даяна се усмихна широко.
— От това може да се спечели много.
— Това също е част от плана ми — призна Майкъл. — Значи довечера, нали? В моя апартамент.
— Тина няма ли да има нещо против, ако ви се натрапя? — не можа да не попита Даяна.
По Коледа, Нова година, както и след празника на Свети Валентин — когато до бюрото й бяха доставени триста червени рози от Брад, заради които целият девети етаж ухаеше като цветарски магазин — Майкъл бе продължил да се среща с Тина. Голямо предимство на просторния офис бе, че сега Даяна много рядко я виждаше. В малкото случаи, когато трябваше да иде до кабинета на Майкъл, тя се стараеше да си определя час, в който Тина обядва.
Веднъж или два пъти обаче нямаше как да не се срещнат. И онова, което видя, съвсем не я успокои. Тина вече не носеше къси и тесни поли, нито прилепнали кожени панталони, а доста строги като кройка рокли. Даяна забеляза, че тя се съобразява с вкуса на Майкъл. Той предпочиташе женствения стил на обличане, което е странно за мъж, излизащ с леко глупава кукличка. Тина, макар и да не е особено умна, притежаваше вродена схватливост. Даяна си каза мислено, че сега тя сигурно е в някоя книжарница, за да си купи готварска книга с италианска кухня и да се научи как да сервира „Самбука“ с кафето с три кафени зърна в чашата. Но се постара да заглуши тези мисли. Не може да остави омразата й към Тина да проличи. Двамата с Майкъл се разбираха толкова добре.
— Съвсем не. Всъщност й казах, че ще съм с теб вечерта. Имам планове, които искам да споделя. А колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
— Но ти вярваш на Тина, нали? — попита Даяна.
Не знаеше защо зададе въпроса. Сякаш е хлапе с разклатено зъбче, което не може да престане да го побутва с език.
Майкъл я погледна с тъмните си очи.
— Разбира се, че й вярвам. Но тук става дума за бизнес, а не за нещо лично. Не смесвам двете неща. Знаеш го.
Почувства се така, сякаш й удари шамар.
— Разбира се. — Побърза да кимне отсечено. — Напълно съм съгласна с теб. Смесването на двете винаги е грешка.
Седнаха на местата си и тя вторачи поглед в Тино Мартинес, който в същия миг хукна в лявата половина на полето.
— Просто си затвори проклетата уста, разбра ли? — Ърни се нахвърли на Фелисити. Тъпите й въпроси за вида на сватбената торта и какви по-луксозни лампички да използват за светлинните гирлянди, които планираше да окачи на тавана в балната зала, му лазеха по нервите. Опитваше се да измисли начин да съкрати разходите още повече, за да може поне малко да подобри баланса на „Блейклис“, а тя отново му додаваше. — Изобщо не ме интересува всичко това, по дяволите! Разбрали ме, скъпа?
Грубият му лондонски акцент от крайните квартали се върна с пълна сила сега, когато е подложен на напрежение.
— Искам да ми се махнеш от главата и да ме оставиш на спокойствие. Просто излез някъде, за да свърша малко работа, така че да можеш да си купуваш бижута и скъпи коли.