— Разбирам те прекрасно. — Челото на Фелисити не се набръчка изобщо; наскоро се бе отбила в клиниката на доктор Уекслър за инжекция с ботокс, отровата, която парализираше мускулите на лицето, така че човек не може да се намръщи и винаги има леко учудено изражение. Вместо това прикова Ърни с леден поглед. — Опитваш се да се измъкнеш от пропастта, в която е потънала компанията ти. И си твърдо решен да използваш противни изрази в мое присъствие. Затова ще изляза.
— О, отлична идея. Махай се, по дяволите! — изрева Ърни.
— Само гледай да си свършиш работата както трябва… скъпи. Не ми се ще да имаме затруднения с плащането на новата ни лятна вила.
Фелисити мислено отправи благодарствена молитва, че е успяла да накара агента по недвижима собственост да напише нотариалния акт за къщата на нейно име. Напоследък Ърни бе толкова зает с всички онези ужасни мъже, които непрекъснато се обаждаха в дома им, както и с безбройните факсове и телефонни позвънявания от Италия посред нощ… все се караше с някого и крещеше на кого ли не… така че изобщо не забеляза дребните поправки, които личният й адвокат направи в договора за сделката.
За миг се запита дали и Даяна Фокстън е имала подобни неприятности. Как ли, за бога, е реагирала Даяна, когато… Ърни никога не е имал наглостта да прави секс с Юнг-Ли пред очите й, но като се има предвид сегашното му състояние, това може би предстои много скоро. Мразеше Даяна от цялата си душа. Даяна, която отново завладя светското общество на Ню Йорк и този път дори без да се старае. Брад Бейли наистина я желаеше. Брад! Същият, на когото Фелисити хвърли око преди три години, но той тотално я пренебрегна, както и стотици други момичета в Манхатън. Носеха се слухове, че си падал по мъже, но проблемът е, че го бяха виждали да излиза с прекалено много жени. После го отписаха като заклет ерген.
А сега, където и да се появеше, Даяна бе неотлъчно до него. Ако Ърни успееше да запази хубава ложа за премиера в „Метрополитън“, Даяна непременно е в още по-добра, обикновено заедно с кмета или губернатора, а в една ужасна вечер дори я видяха в компанията на Елспет Меримън и Първата дама… Тя бе на най-добрата маса на всеки бал, на палубата на най-голямата яхта, беше на пиедестал заедно с госпожа Астър, но шестдесет години по-млада от нея.
И дори не полагаше усилия за всичко това. Фелисити се страхуваше от деня, в който Даяна щеше да започне да дава вечерни партита — двойно по-бляскави и посетени от още повече звезди, отколкото преди — докато тя самата, Джоди и Наташа ще останат завинаги извън списъка с поканените, но това не се случи. Даяна бе приключила с даването на партита. Казваха, че нямала време. А какво, за бога, означаваше това, възмущаваше се Фелисити. Сякаш да ръководи някаква малка компания е по-важно от това да организира социалния живот на една от водещите фигури в издателския бизнес в Ню Йорк.
Само дето компанията на Даяна вече изобщо не бе малка. Фелисити се принуди да следи какво пишат в бизнес страниците на вестниците. Сливането с „ДженКорп“ превърна фирмата на Майкъл Сисеро във — как точно е изразът? — важен играч. Книгите на Даяна се появиха с много шум на пазара, подкрепени от промоции, маркетинг и рекламни стратегии. Поредиците с игри с азбуката и с числата за най-малките пожънаха голям успех.
Ърни й каза с голямо огорчение, че с много пари можеш да се качиш начело в класациите, но да се задържиш там е нужно много повече.
Фелисити стана и тъжно поклати глава, загледана в Ърни, но той не й обърна внимание. Излезе от стаята и затръшна шумно вратата. Беше ядосана.
Нищо не би могло да я успокои по-добре от обеци с изумруд от „Картие“, злобничко си помисли Фелисити. А може би ще си купи и гривна.
Даяна взе такси до жилището на Майкъл. Той се бе пренесъл в мансарден апартамент в Сохо, доста луксозен. Забеляза добре оборудвания фитнес салон на първия етаж, точно до кухнята; имаше и спретнато подредена спалня, работен кабинет и всичко бе разположено с много вкус. Преобладаващите цветове бяха тъмнозелено, бургундскочервено и махагон. В град, в който навсякъде използваха бледосивото, кремавото и различни варианти на бежовото, домът на Майкъл Сисеро се открояваше с ярки цветове и мъжествено излъчване.
Нямаше картини, само графики на Римския форум и на Баните на Каракала. Декоративните елементи бяха ограничени до очукани мраморни бюстове, разположени на специални поставки. Веднага забеляза, че са истински антики.