— Заповядай — покани я Майкъл и й махна с ръка да влиза. — Радвам се да те видя.
— Да, минаха цели четири часа от последната ни среща — пошегува се Даяна. Приближи се до най-големия бюст, на много мъжествен и строг човек, с голяма брада и сурови очи. — Кой е този? От него направо блика тестостерон.
— Император Адриан.
— Който е издигнал Адриановия вал ли?
— Същият. Бил е добър пълководец. Укрепил завоеванията на римляните. Истински боец.
— Много е мъжествен — одобрително се изказа Даяна.
Майкъл плъзна поглед по тялото й. Беше със семпла и елегантна къса рокля на „Дона Карън“, от тежка коприна, която обгръщаше плътно дупето и гърдите й, но все пак прикриваше съвсем прилично всичко.
— Да, така е. Освен това е бил хомосексуален.
Даяна се засмя.
— И Рок Хъдсън е много мъжествен, но също е хомосексуален.
— Това не означава, че си по-малко мъж. Първият ми партньор беше хомосексуален. Без Сет никога нямаше да успея с „Грийн Егс“. — Майкъл й махна да се приближи към масата в средата на кабинета му. Беше покрита с илюстрации, пътеводители, безброй страници със сметки и няколко картонени кутии. — Пак взех суши. Само най-доброто; никакви рачешки рулца, само октопод, сепия…
— Недей. — Даяна отметна тъмната си коса и той усети тръпка в слабините си. — Мога да го ям. Просто не искам да знам какво слагат в хапките.
— Тогава ще сипя по чашка саке и можем да започваме.
Прекараха няколко часа в обсъждане на новите игри, за да може Даяна да разбере какво иска Майкъл. Важното при подобни срещи е тя да схване неговата идея. След като веднъж й стане ясно, тя поемаше топката.
— „Дорлин Киндърсли“ имат най-добрите карти, а в „Инсайт“ имат най-хубавите снимки — каза му тя. — Мога да измъкна хора и от двете места и да създадем нещо още по-добро.
Даяна остави документите, които разглеждаше, усетила, че Майкъл я наблюдава. Слънцето отдавна бе залязло и домът му беше осветен от меката светлина на няколко лампи. Не бе пила почти нищо, но се усещаше леко замаяна.
— Трябва да те питам нещо — започна той.
Тя усети как стомахът й се свива на топка.
— Давай направо.
Само да престанеше да я гледа вторачено. Представяше си очите му върху гърдите си, което неминуемо я възбуждаше, караше зърната й да настръхнат и коремът й да пламва, сякаш усетила как я одрасква леко с нокти.
— Става дума за Ърни. Следя го. Създавам си позиции в компанията му.
— Позиции — повтори Даяна. — Но „Блейклис“ е огромна компания. Едва ли имаш много техни акции.
— О, нямам много. — Майкъл й се ухили с типичната си широка усмивка. — Само два процента. Което е достатъчно, за да ми даде право да се изкажа в рамките на пет минути на следващото общо събрание на акционерите. Има си проблеми. Големи проблеми. Похарчил е толкова много пари за маркетинг и като авансови плащания, че продажбите не могат да покрият разходите. Отделът за игри е истински провал — хакерите не могат да работят при неговите условия на труд, каза ми го лично един от тях миналата седмица. За да оправи привидно баланса на компанията, Ърни се е заел да уволнява всички високоплатени служители и да ги заменя с по-евтина работна ръка.
— Само че те не са толкова добри.
— Точно така. И при книгите, и при игрите губи пари. Имат огромен пазарен дял и почти никакви печалби. Сеньор Берталони вече си мисли, че парите му са отишли на вятъра. Опитва се да развали сделката. — Майкъл се усмихна жестоко. Имаше толкова красива, направо неустоима уста, мислеше си Даяна. Опитваше се да го слуша, но очите й все се спираха на устните му. — Повечето хора в бизнеса още не знаят колко зле е компанията. Реших да им помогна да разберат. Направо ще закопаем онзи мръсник. — Той сви рамене. — Извини ме за грубия език. Но… той ти е бивш съпруг.
Майкъл се изправи и мина зад облегалката на стола й, а Даяна усети как нежните косъмчета по врата й настръхват. Усещаше тялото му, мускулите му под памучната риза, близо до себе си. Възбуди се и се помръдна на мястото си, прехапала устни.
— Изобщо не ме е грижа за него — каза тя. Опита се да го произнесе спокойно, но излезе по-скоро като шепот. Притеснено прочисти гърлото си. — Можеш да правиш каквото пожелаеш. Аз ще съм до теб.
— Добре. Чудесно.
Майкъл се наведе напред, за да вземе чинията й от вечерята. Озова се, вторачил поглед направо в разкошните й гърди. Кожата й беше топла, копринено нежна. Дали само си въобразява, или тя наистина затаи дъх?