Майкъл не възнамеряваше да превзема „Блейклис“. Беше за предпочитане да има собствен бизнес, който е изградил от самото начало. Изчака, докато Даяна заеме мястото си, и седна до нея. Из залата бяха окачени огромни рекламни плакати с кориците на последните бестселъри на „Блейклис“. Майкъл ги познаваше. Авторите им бяха популярни лица, разбира се; наложени имена в бизнеса. Освен това струваха скъпо. Запита се как ли ще извъртят всичко доверените хрътки на Ърни. Финансовият отчет на компанията изглеждаше добре, освен за хора, които наистина разбираха книжния пазар. Ако тази компания иска да получи шанс за оцеляване, бордът на директорите трябваше да признае грешката си.
Не можеше да се захвърля традицията в името на бързата печалба, на лесните пари. За месец-два можеш да станеш звезда. Но после фасадата започва да се пропуква.
Майкъл се облегна удобно на мястото си. Е, той вече е тук. И ще ги пробуди от унеса им.
Четиридесет и първа глава
— И така, ние сме уверени, че подобреният баланс на компанията, намалените разходи и завоюваните нови позиции на пазара гарантират на „Блейклис“ уникална възможност да продължи напред в новото хилядолетие като издателска къща на бъдещето — завърши Ърни, леко приведен към микрофона пред него.
Даяна се възхити на самообладанието му. Нямаше как да не забележи колко умело отбягва всички критики. Прекалено големите хонорари на авторите бяха определени като „инвестиция“. Уволняването на най-добрите им служители — като „атака срещу извънмерните разходи“. Потомствените богаташи, които притежаваха акции в „Блейклис“, явно не бяха много наясно със същината на бизнеса с печатни издания. Питър Дейвиц, високият мъж със славянски черти, изигра отлично ролята си и представи финансовия отчет на „Блейклис“ като най-икономичния в индустрията.
— Някакви други въпроси?
Даяна се облегна на стола си, докато Майкъл се изправи. Служител на компанията му подаде микрофон.
— Господин председател, искам да задам няколко въпроса, ако е възможно.
Фокстън се вторачи над редиците от мъже в тъмни костюми и дами в тъмносини и кремави тоалети. Примигна.
— Господин председател — побърза да се намеси Ърни, — господин Сисеро ръководи конкурентна на нашата компания. Не смятам, че неговите въпроси са уместни.
— Всъщност нямате право да ми откажете възможността да се изкажа. Аз съм собственик на четири и половина процента от акциите на „Блейклис“. Можете да видите името ми като дванадесетия поред, записан за изказвания на събранието, господин Фокстън. — Майкъл се усмихна. — Председателят на „Ромулус холдинг“. Това съм аз.
— Това очевидно е клопка — изсъска Ърни.
— Ако трябва да съм точен, депозирал съм въпросите си още преди два месеца. Освен това съм сигурен, че след като заставате твърдо зад взетите решения относно управлението на компанията, вие няма защо да се притеснявате да отговорите на тях. Нали така?
Даяна забеляза как половината зала се обърна, за да погледне Майкъл, консервативно облечен в един от обичайните си английски костюми, с тъмни обувки и пъстра вратовръзка. Беше учтив, но едновременно с това и много опасен на вид. Силното му тяло напомняше за кобра, която се готви за скок.
Увереният поглед и спокойният глас на Майкъл бяха завладели залата. Тя усещаше напрежението, приглушеният възбуден шепот, който се носеше сред инвеститорите и анализаторите от Уолстрийт, събрани тук.
— Господин Сисеро е прав, Ърнест. — Силно зачервен, възрастният господин Гамън, председател на борда на директорите, се консултираше с адвоката си. — Има право да се изкаже.
— Нямам нищо против да отговарям на всякакви въпроси — побърза да каже Ърни, — но смятам, че процедурата е доста необичайна. — Присви сърдито устни. — Моля, кажете каквото имате да съобщите. Искаме да приключваме събранието.
— О, готов съм да приключа веднага щом получа отговор на въпросите си — отвърна Майкъл. — Най-напред бих искал да попитам за съкращаването на разходите. Вярно ли е, че в цифрите сте включили и анулираните договори със седемдесет автори, които след това са издали бестселъри в други издателства?
— Не е толкова просто — сопнато отвърна Ърни.
— А може би е съвсем просто: вярно ли е също така, че всичките ви бестселъри са стрували тройно повече да бъдат извадени на пазара и рекламирани, отколкото са донесли като приходи, и че щом сте престанали да влагате пари в реклама, са изчезнали от класациите? А нима не е вярно, че за всеки бестселър, който сте издали през последните шест месеца, компанията е реализирала загуба?