Тина грабна омачкания брой на списание Нешънъл Инкуайърър, което лежеше върху златистата покривка за легло, имитация на сатен, и се усмихна. Може би все още има начин да си го върне тъпкано на онази кучка. Хрумна й нещо.
— Имаме две възможности.
Майкъл се обърна към Даяна и обхвана с длани талията й, като смъкна копринената блуза, за да докосне кожата й. Мислеше си с удивление, че не можеше да се насити на тази жена. С другите обикновено вълнението му се изпаряваше още преди момичето да изпие кафето си на сутринта. А сега му се налагаше да си напомня, че трябва да купи достатъчно презервативи. Два пакета от по три броя вече не му стигаха.
Усети мигновената реакция на кожата й. Реши, че повече не бива да й позволява да носи подплатени сутиени, за да вижда как зърната й настръхват.
— И какви са те? — попита Даяна, като се изчерви и сведе поглед.
Майкъл винаги я изкарваше от равновесие. Навлизаше в личното й пространство, взираше се право в очите й. Същата всепоглъщаща страст, която влагаше и в работата си, той насочваше и към нея. Питаше се дали не е ужасно старомодна. Мускулите му, физическата му сила, неговата властност я възбуждаха страхотно. Майкъл не молеше за секс, както другите мъже, които познаваше. Той вземаше каквото поиска. И парадоксът бе в това, че тя го желаеше. Когато я събореше на леглото, тя вече бе напълно готова за него.
— Можем да излезем на вечеря и да отпразнуваме събитието. В някое луксозно място. Каквито харесваш. „Лютек“. „Четири сезона“.
— Или…
— Или мога да се обадя да ни донесат храна вкъщи и направо да скачаме в леглото.
— Избирам втората — прошепна Даяна.
— Така си и мислех — отвърна Майкъл.
Вдигна нагоре тясната й пола, така че да разголи стегнатия й закръглен ханш, погали дупето й и изписа с пръст инициалите си върху пламналите й от страст слабини. Даяна потрепери и го потърси с устни. Майкъл се нахвърли върху нея и я целуна страстно. Вдигна ръце и ги постави върху гърдите й, леко, над подплатените копринени чашки на сутиена й.
— Още си облечена? — възмути се Майкъл. — Какъв е проблемът? Нямаме цял ден на разположение.
— Съжалявам… — задъха се Даяна. Помъчи да се освободи от сакото и сутиена. Не знаеше ли Майкъл с кого говори? Не се ли впечатляваше от акцента й, от класата й, от елегантността й? Харесваше й това, че Майкъл не дава пет пари за подобни неща. Обичаше я заради самата нея и се абстрахираше от всякакви светски условности, така както бързо разкъсваше тънкото й дантелено бельо. Беше се научила да държи резервни дрехи в един куфар в апартамента му за всеки случай, защото Майкъл нямаше никакъв респект към гардероба й.
— Прекалено късно — тихо отвърна той. Свали полата и бельото й, вдигна я и я метна през рамо. Изобщо не стигнаха до леглото.
Четиридесет и втора глава
Тина вървеше малко по-бавно от обикновено. Донякъде защото още свикваше с новите си обувки на висок ток — цели десет сантиметра яркочервена кожа, обвита около металния ток — които повдигаха глезените й, караха невзрачното й дупе да изпъкне поне малко и стегнатият й ханш леко се поклащаше, докато крачеше с малки стъпки и се опитваше да не обръща внимание на болката в пръстите. Поне изглеждаше страхотно. Всяко нещо си има цена. Сега, докато вървеше по Мадисън Авеню, можеше да поспре и да се възхити на отражението си във витрината на всеки дизайнерски бутик, покрай който минаваше. Беше с яркочервен костюм на „Версаче“, набиващ се на очи отдалеч — полата стигаше до средата на бедрото й, а сакото с военна кройка имаше ярки златисти копчета. Устните й също бяха кървавочервени, а върху миглите й имаше плътна тъмносиня спирала. Дългата й руса коса се спускаше по гърба като златен водопад, който искри на светлината. Мъже и жени се обръщаха да я погледнат. Какво пък, мислеше си Тина, доволна, че ги е накарала да зяпат. В последния брой на Харпърс пишеха, че червеното е хитът на сезона. Което означаваше, че просто следва модата.
Облак от „Шанел 5“ я следваше, докато завиваше зад ъгъла и влизаше в малката сграда на Четиридесета улица. Въртящата се врата и фасадата от сив гранит изобщо не отговаряха на реномето й; тук се помещаваха офисите на списание Биг Сити, клюкарското издание, което се занимаваше изключително със светските кръгове на Ню Йорк. Всички го четяха. Мариса Матюс, доайен на светските хроникьори, беше главен редактор и би отпечатала пикантни клюки за всеки, за когото се сети. Някоя голяма звезда, позволила си да излезе навън без грим, е достатъчен повод да отдели на случая половин страница. Средностатистическият гражданин не беше важен, освен ако е корумпиран полицай или сатанист в управата на някое училище. В Биг Сити обожаваха кирливите ризи. Мръсотията на нюйоркските небостъргачи се отразяваше в калните води, които се изливаха от страниците му.