Тя отстъпи, за да му направи място, и той влезе неуверено. В дъха му осезаемо се долавяше миризмата на отлежало уиски. Даяна погледна часовника на ръката си; беше девет без десет сутринта.
Какъв грозен завършек на приказката, започнала с прекрасната й сватба, помисли си Даяна. Чаровният принц на Пепеляшка се оказа мазохистичен алкохолик, а вълшебната каляска се превърна в кола под наем. Но иронията в случая е, че тя откри щастието си едва след като „и заживели щастливо за вечни времена“ се провали с гръм и трясък.
— Здрасти, Ди. Изглеждаш прелестно. Хубав костюм. Ухаеш приятно — подхвана Ърни. Гледаше я умилително с широко отворени очи. — Винаги си изглеждала добре. Но никога не си била по-красива от сега.
Даяна приглади косата си. Нямаше представа какво да каже. Някога отчаяно се мъчеше да си върне любовта на Ърни, а сега просто искаше да се махне оттук.
— Благодаря. — Отиде до белия мраморен плот в кухнята си само за да се отдалечи от него. — Ще ти донеса кафе.
— Само ако е ирландско — обади се Ърни.
— В девет сутринта? Ще ти сложа мляко и захар. — Даяна се настани в едно от единичните си кресла, за да няма опасност той да седне до нея. — За какво е всичко това, Ърни? Радвам се, че имаш нова работа. Но аз трябва да тръгвам. Вече закъснявам.
— Вярно. — Отпусна се на дивана й, без да обръща внимание на кафето, и се загледа в нея. Гласът му бе пропит от сарказъм. — Сега ти си важна дама с кариера.
— Да, така е. — Даяна посрещна спокойно погледа му. — И компанията ми има нужда от мен.
— Не е твоя. На Сисеро е. Проклет негодник и жалък янки.
— Предпочитам да не употребяваш подобни изрази — каза Даяна. — Слушай, Ърни, просто ми кажи какво искаш от мен.
За неин ужас той стана от дивана, залитна към нея и се строполи тромаво на едно коляно, след което взе ръката й в своята.
— Направихме много грешки, Ди. Аз бях… аз ти изневерих. Но винаги съм те обичал. — Сантименталността, пробудена от алкохола, взе връх в емоциите му. Очите му бяха зачервени и в тях проблеснаха сълзи. — Скъсах с Фелисити. Тя винаги се е опитвала да ни раздели…
— Виж ти какво откритие — студено го прекъсна Даяна. Трябваше да го остави да довърши, но прекалено я отвращаваше. Да не би да очаква тя да му прости и да се върне при него, за да може да й изневерява и в Англия?
— Тя си отиде. Беше пълен боклук в сравнение с теб. Ти си дама от класа. — Дъхът на Ърни вонеше, но Даяна се постара да не се дръпне назад с погнуса. — Трябва да зарежеш тази работа и да се върнеш с мен у дома. Там можем да се справим много по-добре. Там са приятелите ти. Любимите ти клубове. Всичко.
— Ърни — Даяна издърпа ръката си, — защо всички мъже в живота ми смятат, че трябва да престана да работя? Може на мен да ми харесва. Може пък да съм добра в работата си.
— Стига, скъпа. — Ърни злобно присви очи. — Та ти получи работа, защото беше моя жена, нали така?
Думите му я засегнаха. Даяна скочи на крака.
— Време е да си тръгваш. Аз съм щастлива в Америка и между нас вече няма нищо.
— Не говориш сериозно — изхленчи той. После се вгледа в лицето й и забеляза изражението й: решително сключени вежди, презрително вирнато носле и стиснати пухкави устни.
— Разбирам какво става. — Ърни се помъкна към вратата. — Спиш с онзи тип. И сега си играеш на „Бизнес дама на годината“, както по-рано си играеше на добра съпруга за мен. Само че сега си се хванала с някакъв жалък тип от задните улички на Бронкс.
— Махай се, Ърни — Даяна го блъсна с отвращение, — преди да съм извикала охраната. Майкъл е постигнал успеха си, без да прегазва други хора по пътя си. Може би това е нещо, което ти презираш. Смешното е, че с теб е свършено, а ти дори не го съзнаваш. И между другото ти самият съвсем не си от аристократично потекло.